25 Февруари 2020, 05:01 Днес (0) | Вчера (16)

Българските облигации изместват по доход централноевропейските

21 Октомври 2003 в-к "Дневник" по статията работи:
A+ A-

Българските държавни ценни книжа вече са по-привлекателни за западноевропейските инвеститори, се казва в анализ на агенция "Блумбърг".

Българските държавни ценни книжа вече са по-привлекателни за западноевропейските инвеститори, се казва в анализ на агенция "Блумбърг". Според агенцията България и Румъния , които се готвят да влязат в ЕС през 2007 г., и Хърватия привличат инвеститорите в облигации, тъй като техните ценни книжа предлагат по-високи приходи и намаляващ риск.

Премията на българските правителствени облигации над американски съкровищни бонове спадна до 1.88-процентни пункта през миналата година, продължава материалът на Блумбърг. В същото време спредът на полските облигации намаля до 1.17 пункта. Освен с по-високата доходност Румъния, България и Хърватия са по-привлекателни от "конкурентите си" Полша и Унгария и благодарение на дисциплинираната си фискална политика, коментира специалистът от "Дойче Асет мениджмънт" Владимир Слусар.

Външният дълг на централноевропейските страни обаче е много скъп, продължава той. През последните пет години облигациите на Полша, Чехия и Унгария бяха сред най-добре представящите се в страните от т.нар. нововъзникващи пазари и специално от региона на Централна и Източна Европа. Причината за това е фактът, че и трите страни се радваха на ниска инфлация и засилване на позициите на националните си валути. С приближаването на влизането в ЕС обаче доходността на чешките облигации спадна до равнищата в ЕС, докато нарастващите бюджетни дефицити в Унгария и Полша накараха инвеститорите да се обърнат на югоизток в търсене на печалби.

По данни на агенцията лихвите на най-показателните за настроенията на инвеститорите държавни дългови инструменти (т.нар. бенчмарк облигации) в страните от Вишеградската четворка рязко спадат. Лихвите по 10-годишните суапови облигации, деноминирани в чешки крони, спаднаха от 7.7% на 4.4 на сто през последните четири години. Доходността на полските деноминирани в евро облигации с падеж през 2010 г. спадна от 6.13% през март 2000 г. до 3.51 на сто на 13 юни тази година, след като поляците гласуваха за влизане на страната в ЕС. Доходността на унгарските еврооблигации с падеж през 2009 г. спадна от 6.5 процента преди три години до 3 на сто на през лятото на 2003 г. Доходността пък на българските еврооблигации с падеж през 2013 г. се колебае около 5.8% спрямо 8 на сто през март 2002 г., когато те бяха пуснати в продажба. Същият показател на румънските еврооблигации с падеж през 2012 г. се задържа под 6 процента спрямо 6.4 на сто преди 18 месеца. Въпреки спада на доходността румънските и българските еврооблигации стават все по-привлекателна инвестиция. Техните спредове все още са добри, докато деноминираните в евро полски и унгарски дългове едва ли вече изобщо имат такива, коментира пред Блумбърг специалист от "Кепитъл инвест" във Виена.

Перспективите за членство в ЕС пред двете балкански страни също са добър сигнал за инвеститорите, че правителствата на тези страни ще приемат по-строгите правила на съюза и ще се подготвят и за влизане в еврозоната. Това допринася за забавяне на темпото на увеличение на цените и понижаване на лихвите, което прави дълга на страните кандидатки по-привлекателен от този на западноевропейските държави. Ако балканските страни приключат преговорите за влизане в ЕС през следващата година, това със сигурност ще засили интереса на инвеститорите, защото те ще приемат членството им в съюза за нещо сигурно, казва Михаел Дишер-Ремлингер от "Дойчер инвестмънт тръст".

Все пак пред навлизането на чуждестранни инвеститори на пазара съществуват и редица пречки. Малкият обем и слабото развитие на капиталовите пазари в България, Румъния и Хърватия ограничава навлизането на чужди капитали на пазара и намалява ликвидността на ценните книжа. Въпреки това растящият апетит на инвеститорите сигурно ще доведе до намаляване на законовите пречки пред тях. Сигнал за една такава тенденция е и изявлението на гуверньора на централната банка на Румъния Мугур Исареску, че страната има намерение да позволи на чуждестранните инвеститори да купуват румънски дългови инструменти, деноминирани в леи с падеж след повече от една година.

Очакванията на много анализатори, че скоро и Румъния, и България трябва да получат инвестиционен рейтинг от страна на кредитните агенции, също допринасят за рязкото увеличение на котировките на ценните им книжа. Според главния икономист в "Беар Стърнс" Тимоти Аш и двете страни скоро трябва да получат инвестиционен рейтинг от "Муудис", тъй като те са близо до него, а единственият риск пред икономиките им е вероятността да не изпълнят икономическите критерии за приемане в ЕС преди 2007 г., както и политически да се откажат от това членство като техен приоритет.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 06 Юни 2019
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.7374
GBP 2.4796 2.4887 2.2067
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив