Експерти, бивши здравни министри и представители на бизнеса обсъдиха основните проблеми в здравеопазването
Диагнозата на българското здравеопазване е поставена, но все още не е ясно лечението й – около тази идея се обединиха днес здравни експерти, бивши здравни министри и представители на бизнеса по
време на международната конференция "Диагноза: Българско здравеопазване – състояние, лечение, перспективи", която се състоя в столичния "София Хотел Балкан". За участие в конференцията бяха
поканени представители на Министерството на здравеопазването и на НЗОК.
90% от завършващите у нас лекари заминават на работа в чужбина. Само през миналата година Българският лекарски съюз е издал 524 удостоверения за работа в чужбина на медицински специалисти. Това
обяви д-р Галинка Павлова, зам.-председател на Български лекарски съюз. Тя посочи основните проблеми на лекарското съсловие: липса на цялостно решение за специализация, липса на
възможност за кариерно израстване, по-високо заплащане в чужбина и по-висок стандарт на живот. Здравеопазването се обезкървява, а над 55% от работещите лекари са над 50-годишна възраст, алармира
д-р Павлова. Тя бе категорична, че за здраве трябва да се заделят 7-8% от БВП. "Искаме ясни правила, добре обмислени промени, контрол върху дейността, заслужено уважение в обществото."
Липса на визия и консенсус в обществото – така очерта здравната система в момента и проф. д-р Петко Салчев от Националния център по обществено здраве и анализи. В организацията на
системата липсват взаимовръзки между различните нива, няма интегрирана качествена грижа за пациентите, а в управлението на системата липсва административен капацитет и управленски опит на всички
нива. Нужни са различни законодателни инициативи – за спешната помощ, за болниците, за здравното осигуряване, за основните пакети за медицинска помощ; за интегрираната дългосрочна здравна грижа.
Сред останалите предизвикателства пред здравната система той очерта още нормативното уреждане на инвестиционните процеси, електронното здравеопазване и оценката на здравните технологии;
обучението и квалификациите; уреждане на проблемите с реимбурсирането на лекарствата. Експертът препоръча създаване на здравно-пенсионен пул, както и на електронна борса.
Частните застрахователи в България на практика се явяват конкуренти на Националната здравноосигурителна каса, защото на пазара няма нито един продукт, който да допълва или надгражда това, което се
предлага от общественото осигуряване. Това мнение изрази г-жа Ралица Агайн – Гури, зам.-председател на Комисията за финансов надзор и ръководител на управление "Застрахователен
надзор". Няма никаква яснота за услугите, заплащани с публични средства, и за тези, покривани от застрахователите. А това ражда хипотезата, че болниците могат да искат заплащане от две места,
разясни част от проблемите в сектора Агайн. Тя подчерта пазарната роля на здравното застраховане в различните страни от ЕС като заместващо, допълнително или допълващо, като посочи, че три
страни формират близо 75% от премийния приход по здравно застраховане през 2014 г. и това са Холандия, Германия и Франция. България е сред страните с малък пазар на здравно застраховане. За да има
предвидим резултати в здравното застраховане, е необходимо пазарът да е предвидим, посочи още тя.
Публичният ресурс е абсолютно недостатъчен да посрещне разходите за здравни нужди на населението, в пъти. Това посочи Светла Несторова, председател на УС на Асоциацията на българските
застрахователи. В същото време не съществува желание за многократно увеличение на вноската, а размерът на индивидуалните плащания е огромен и голяма част от тях са нерегламентирани. 46%
или приблизително 2 млрд. лв. от общите разходи за здравеопазване принадлежат на домакинствата; между 1,5-2 млрд. са плащанията за здравеопазване "на черно". Елегантното решение на тази на пръв
поглед нерешима дилема съществува не от вчера и тя е в допълването на съществуващото финансиране с частно застраховане, както се случва като допълващ или заместващ принцип в почти всички държави с
по-високи показатели на ефективност на здравните си системи. Застрахователите могат да се адаптират към различни форми в системата. В момента пазарът у нас е изключително малък – от застраховки
"Заболяване" през 2015 г. са постъпили около 70 млн. лв. Перспективите за развитието обаче са твърде неясни и то основно заради липсата на воля за това. Само за последните три години основните
нормативни закони в сектора са поправяни над 40 пъти – факт, който създава несигурност и нежелание за инвестиции.
Пациентите да бъдат поставени в центъра на здравната система и да бъдат припознати като активни и пълноправни участници и партньори в правенето на здравна политика на всички нива – това поиска
д-р Иван Вецев, експерт в Националната пациентска организация. Пациентската експертиза е незаменима, но за съжаление не винаги се познава и приема, посочи още той.
Проф. Илко Гетов, председател на Български фармацевтичен съюз, представи европейските практики за принос на фармацевтите в системата на здравеопазването и посочи неизползвания
ресурс в България.
Адв. Пламен Таушанов, председател на УС на БАЗП, представи пред аудиторията Фонда за обезщетени ена пациентите и спешното здравно досие.
Г-н Филип Домански, гл. експерт дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" в Европейската комисия, представи здравните системи в дневния ред на ЕК.
Г-н Арне Бьорнберг от Health Consumer Powerhouse – организацията, разработила един от най-обективните рейтинги на здравноосигурителните системи в страните от ЕС, посочи, че въпреки
че страната ни е показала по-високи показатели, се намира доста назад. Той препоръча да ползваме македонския опит в прилагането на електронното здравеопазване, в премахване ограниченията за
мобилност на пациентите и при публикуване в интернет на пълна информация за резултатите на лечебните заведения.
Конференцията изрази съболезнования за жертвите на днешните трагични събития в Брюксел.
Организатор на конференцията бе специализираната електронна медия ИНСМАРКЕТ. Събитието се състоя благодарение на застрахователните компании "Алианц България",
"Булстрад живот ВИГ", "Дженерали", "Уника". Партньор на конференцията бе "Обединен здравноосигурителен фонд (ОЗОФ) Доверие".
Медийни партньори: сп. Икономика, Форум Медикус, Фрамар, Econ.bg, Ecomonic.bg, Zdrave.net, Novinite.com, DoctorOnline.bg, Clinica.bg.
