Постановлението е за Тарифата за таксите лицензии
Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли като неоснователна жалбата на Съюза на фармацевтите в България срещу § 3, т. 1, б. “в” от Постановление № 320/22.12.2003 г. на
Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират за издаване на лицензии за дейности по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдебният състав приема, че жалбата е допустима, но неоснователна. С атакувания текст от постановлението е увеличена от 50 лв. на 800 лв. таксата, която се събира за издаване на лицензия за
търговия на дребно и за съхраняване на наркотични вещества и техните препарати. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че с изменението Министерският съвет е нарушил нормата на чл. 60, ал. 1
от Конституцията, според която гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.
До изменението на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ДВ, бр.6/20.06.2003 г.) срокът на лицензия за търговия на дребно и съхраняване на наркотични вещества е бил
едногодишен, а след изменението този срок вече е неопределен във времето. По отношение на дължимата държавна такса за издаване на лицензия това означава, че преди изменението таксата за издаване на
лицензия се е заплащала периодично, за едногодишния срок на лицензията, а след изменението тази такса се заплаща еднократно. Според съдебния състав, логично е да се приеме увеличение на размера на
дължимата такса, тъй като в момента тя се плаща еднократно за неопределен период от време. В този смисъл увеличението на таксата се определя от изменението на характера на лицензията (от срочна в
безсрочна), а не от увеличение на доходите и имуществото на гражданите.