Данните за капиталовите потоци в САЩ за ноември, които бяха публикувани преди два дни от Американското Министерство на финансите, показаха рекордни за последните девет месеца нето-приток на капитали в страната в размер на $81 млрд.
По този начин инвеститорите реагираха на преизбирането на президента Джордж Буш за втори президентски мандат. Само месец по-рано този показател беше $48.3 млрд.
Данните показват и друго - "слабият" долар се оказва благодатна почва за активите с фиксиран доход.
През ноември, когато понижаването на долара по отношение на основните световни валути и по-конкретно спрямо еврото отбеляза няколко поредни исторически рекорда, се появиха и страховете, че
световната инвеститорска общност ще се насочи към по-доходни активи от американските. Вместо това, се оказа, че инвеститорите са увеличили обемите вложения в американски държавни ценни книжа, както
и към корпоративни дългови книжа на компании от САЩ.
Благодарение на нови емисии облигации на американски компании, вложенията на чужди инвеститори са се повишили до $25.3 млрд. спрямо $19.1 млрд. за предходния месец.
Данните сочат, че при покупката на корпоративни облигации, най-активни са били частни чужди инвеститори, а чуждите Централни банки са закупили книжа за едва $1.9 млрд.
Нето-вложенията в държавни ценни книжа са достигнали рекордните за последните шест месеца $32 млрд. (през Октомври - $20.9 млрд.).
При това тези Централни банки, които през изтеклите години бяха основна опора за пазара на ДЦК, през ноември са придобили активи от този пазар на стойност $21 млрд.
Сред най-големите притежатели на ДЦК, гарантирани от Вашингтон са Япония (увеличила е вложенията с $700 млн.), на 2-ро място - Китай ($4.4 млрд. за ноември) и на трето Великобритания, която през
месеца е закупила американски ДЦК в размер на $16.9 млрд., което я поставя на първо място по ръст на вложенията за месеца.
Интересът към американски акции след преизбирането на Буш също се е повишил - чужди инвеститори са закупили книжа над обема на продадените в същото време в размер на $14.5 млрд. (спрямо
октомврийския показател $3.5 млрд.), което е най-високият показател от май 2001 г.
Като цяло, обаче, американският фондов пазар губи своята привлекателност както за националните, така и за чуждите инвеститори. През 2004 година, независимо от ръста в самия край на годината,
индексът DJ се е покачил само с 3.2%, NASDAQ Composite - с 8.6%.
Получава се омагьосан кръг, тъй като инвеститорите (особено на фона на понижаването на курса на долара) търсят по-доходни обекти за инвестиции извън територията на САЩ.
Ръстът на покупките на корпоративни книжа през ноември донякъде компенсира мащабните вложения на американските инвеститори в чужди акции.
Според оценка на J. P. Morgan, такова ниво, както през ноември 2004 г. (нето-покупки, извършени от американци на чужди акции - $16.1 млрд.), този показател не е достигал от есента на 1988 г.
За януари - октомври 2004 г. вложенията в такива активи достига $64.5 млрд. спрямо $33.4 млрд. за цялата 2003 г.
Моника Фен, директор на подразделението по валутни стратегии в Royal Bank of Canada, отбелязва, че "структурата на инвестициите в САЩ отразява количество, а не качество - "Дефицитът по текущата
сметка продължава да бъде финансиран от покупки на дългови инструменти, а инвестициите продължават да изтичат от страната, независимо от ръста на приходите на американските корпорации".
За да се финансира огромният бюджетен дефицит, който в момента надхвърля 6% от БВП, САЩ трябва всеки месец да привлича най-малко $60.3 млрд.
И за да стане хаосът пълен, страховете, че чуждите инвеститори ще престанат да влагат в американски активи, стимулира по-нататъшното понижаване на курса на долара. През ноември американската валута
поевтиня с 3.5% спрямо еврото.
"Продължаващият отлив от пазара на акции вреди на курса на долара", коментира валутният аналитик от J. P. Morgan - Мустафа Каглайан.
А тези страхове продължават да имат почва, тъй като по време на днешната церемония по встъпване в длъжност за втори мандат Буш не обели и дума за намаляването на дефицита по текущата сметка, макар
и преди известно време да посочи тази политика като основен приоритет.
