Сигурната и предвидима правителствена политика по отношение за данъците е наш приоритет и средство за привличане на чужди инвестиции.
Това твърдение е от "Данъчна политика 2003 - 2005" на сегашния екип на Министерството на финансите. Приетата през миналата година програма беше една от гордостите на кабинета, който обяви, че за пръв път предприемачите ще могат да планират данъчното си бреме в средносрочен период, а не да бъдат изненадвани, както обикновено, в края на всяка година с поредните поправки в данъчните закони. Ако има обаче бизнесмен, който е повярвал на тези розови обещания, в момента може само да се кае за доверчивостта си. Както стана ясно с предложените поправки в данъчните закони за 2004 г., Министерството на финансите за пореден път отстъпва не само от предизборните си обещания - за нулев данък печалба при реинвестиране и несимволично увеличение на доходите, но и от тези, записани в изготвената от него "данъчна политика".
След като се отказа от първоначалното си намерение за намаляване на корпоративния данък от 23.5 на 20%, както бе обещано, и той ще бъде 22 на сто, ведомството, управлявано от Милен Велчев, се отказа да пипа и данъчната таблица за облагане на доходите на физическите лица. През май 2003 г. екипът на министъра обяви, че необлагаемият минимум догодина ще стане 120 лева, а най-ниската ставка по скалата за облагане на доходите ще падне до 12 на сто, като останалите проценти се запазваха. В последните предложения за промени в данъчните закони през 2004 г. обаче не се предвижда промяна в скалата за облагане на доходите на физическите лица. Така през 2004 г. необлагаемият минимум ще остане 110 лв., а най-ниската ставка по скала остава 15 на сто.
Първоначалните изчисления на Министерството на финансите показваха, че ефектът от евентуалното намаляване на ставката за най-ниските доходи и вдигането на необлагаемия минимум ще донесе загуби от порядъка на над 70 млн. лв. за бюджета. От близо три милиона данъкоплатци половината получават минимална работна заплата. Запазването на таблицата за облагането на физическите лица обаче даде повод на анализатори да заявят, че се увеличава данъчната тежест заради номиналното увеличение на доходите на населението през 2004 г. Ако се вземе предвид и фактът, че правителството може да увеличи процента от осигурителните вноски, които са за сметка на служителите, мярка, отлагана няколко поредни години, става ясно, че има тенденция за намаляването на разполагаемия доход на населението. А това като цяло противоречи на основните цели на данъчната политика на правителството за намаляване на данъчно-осигурителната тежест.
Значително се стеснява и обхватът на лицата, които ще подлежат на облагане с патентен данък. От 2004 г. таванът за годишен оборот се изравнява с прага за регистрация по ДДС и става 50 000 лв. От обхвата на патентните дейности се изключва производствената дейност, а голяма част от населените места преминават в по-долна категория заради фактическото намаляване на населението им. Единствената част, където кабинетът все пак ще изпълни собствената си данъчна стратегия, е при акцизите, но това едва ли е изненада, като се имат предвид приетите ангажименти за достигането на минималните акцизни ставки за еврозоната до 2007 г.
Съчетаването на по-високите от предвиденото преки данъци и значителното нарастване на косвените (акцизите на горивата и цигарите) през следващата година обаче правят картината още по-мрачна. Акцизните ставки за цигарите с филтър например ще се увеличат на 0.004 лева на къс + 43.5% (сега - 0.002 лева за един къс +40%) от продажната цена. За най-масовата марка, която се продава у нас - "Виктори", това означава увеличаване на цената от 1.20 лева на 1.50 лева за кутия цигари. Екотаксата и пътната такса за горивата също ще се трансформират в акциз, като цялата тежест от двете такси ще бъде заложена в акцизната ставка. През 2004 г. акцизът за пропан бутана ще бъде увеличен на 360 лв. за тон, като увеличението е със 100 лв. За всички видове (оловни, безоловни) бензини акцизът се качва на 490 лв. на 1000 л, като увеличението е с около 50 лв.
