Експерти и журналисти обсъдиха фалшивите новини в медицината
Близо два милиона българи използват интернет, за да търсят там здравна информация. По данни на НСИ 63% от българите имат достъп до интернет, а 45 на сто от тях го използват за да търсят здравна информация и специалисти. Това обяви в четвъртък журналистката Надежда Цекулова на среща-дискусия, посветена на фалшивите новини в медицината и здравеопазването. Идеята на срещата беше да бъде обменен опит и добри практики между професионалистите в тази сфера, тъй като достъпността на здравна информация и високото й търсене повишават отговорността на хората, които създават професионално такова съдържание.
Форумът, организиран от Асоциацията на европейските журналисти – България и Адвокатско дружество "Шаркова и партньори", беше открит от заместник-министъра на здравеопазването д-р Мирослав Ненков, който сподели личния си опит като обект на фалшиви новини. Д-р Ненков подчерта, че понякога достоверна, но недобре изказана или разбрана информация може да предизвика фалшива новина. И даде за пример случай от началото на мандата му, когато е опитал да обясни идеите си за развитие на трансплантационната дейност. "Излезе, че едва ли не ще обикалям болниците и ще изключвам животоподдържащите апарати на хората в реанимацията", каза Ненков. Той засегна и много популярната тема за лекарските грешки и посочи, че понякога се говори за такива, въз основа на непълна информация или погрешна интерпретация. Зам.-министърът призна, че понякога лошото отношение от лекар към пациент, също попада в обобщението "лекарска грешка".
Разглеждайки темата от журналистическа перспектива, Ирина Недева, председател на АЕЖ-България, подчерта, че фалшивите новини в медицината не са новост и съществуват далече преди социалните мрежи. Освен стремежа към сензационност, понякога причините за фалшивите новини се коренят и в трудната комуникация между лекар и пациент и изгубеното доверие между отделните участници в този процес.
Според Гергана Колева, международен експерт по здравна комуникация, традиционната медицина не е подмината от повсеместния спад на доверието в обществените институции. Това води до разцвет на всякакви конспиративни теории като тази за "мафията с бели престилки", за вредата от ваксините или за откритото лекарство срещу рак, което фарацевтичната индустрия прикрива, за да продава повече скъпи животоподдържащи лекарства.
Боряна Маринкова, която има значителен опит като специалист по връзки с обществеността на една от големите болници в София, говори за отговорността на комуникационните експерти. Защо допускаме при търсене в Гугъл по здравна тема, болниците да излизат на 20 страница? – попита реторично тя, изтъквайки че съмнителните страници с опасни препоръки за самолечение се представят далеч по-добре в интернет търсачките. По думите й една от причините за разпространението на некачествена здравна информация, е липсата на достатъчно и достъпна достоверна такава.
Само фалшивите новини ли могат да навредят на пациента? Отговорът на този въпрос е "не", според адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право. Истинската информация също може да навреди, когато неправомерно се разкриват данни за пациента. Адв. Шаркова призова да се прави разлика между информация от обществен интерес и такава, която е любопитна на обществото. Например, здравословното състояние на един телевизионен водещ не е с обществена значимост, въпреки че би била любопитна за много хора. По-различна е ситуацията, когато един член на правителството, например, е в болница. Но дори и в такива случаи е важно да се разкрива единствено необходимия обем информация, а именно колко време ще продължи лечението му и дали е обратимо заболяването, доколкото това засяга пряко изпълнението на служебните му задължения, изтъкна адв. Шаркова.
В края на дискусията, Биляна Савова, пациентка с множествена склероза от публиката, разказа за своя позитивен опит с алтернативната медицина. Тя посочи, че не е съгласна с поставянето на всички методи под общ знаменател. "Трябва да се замислите какви са критериите за фалшива новина – това, че излизам със своя опит и го споделям с други, не означава, че това е фалшива новина.", каза Савова. Според нея в болниците по правило не предоставят достатъчно информация за информиран избор, а в конвенционалната медицина също има некоректна информация и лоши практики.
