Санкцията за просрочени борчове на граждани може да падне на 4%
Наказателната лихва за просрочени задължения на фирмите да не превишава основния лихвен процент на БНБ плюс 8%, предлагат депутати от Реформаторския блок. Законната лихва за забава при плащането на
дългове на граждани да бъде основният лихвен процент (ОЛП) плюс 4%, предлагат народните представители с промени в Закона за задълженията и договорите, които са внесени в парламента. В момента
законната лихва за просрочия е в размер на ОЛП в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10%. Лихвата в сила от 1 януари е приложима за първото полугодие, а лихвата от 1 юли -
за второто полугодие. Предложението на депутатите е по-ниските наказателни лихви да важат както за дългове към фирми и граждани, така и за задължения за данъци и такси към държавата и
общините.
В ЕС законната лихва за забава е не повече от 8% над основната лихва на съответната държава или на Европейската централна банка, става ясно от мотивите на депутатите към проекта за промени в
закона. Освен това в много страни има различна наказателна лихва за гражданите и за бизнеса. Например по-ниска законна лихва за забава на граждани има в Австрия (4%), Германия (5% + ОЛП на
страната), Литва (5%) и Латвия (6%). У нас надбавката за плащане на просрочени задължения от над 10% е определена преди повече от 20 години при различна обстановка - икономическа нестабилност,
висока инфлация и съответно висок основен лихвен процент на БНБ, гласят мотивите. В момента при лихви на банките близки до нулата, характерът на лихвата за забава не е компенсиращ, а санкциониращ,
посочват депутатите. Огромен е броят на случаите, при които дори малки просрочени задължения на граждани и фирми към банки и оператори на публични услуги след продължителен съдебен процес (каквато
обикновено е практиката в България), може да се превърнат в непосилни за плащане суми, пише в мотивите. Това може да доведе до фалит на търговец или до пълна безизходица на длъжник физическо лице,
посочват депутатите. Най-често жертви на подобна практика от страна на монополисти се оказват малки семейни фирми, пенсионери и социално слаби граждани, пише още в мотивите на депутатите.
