Действащият пенсионноосигурителен модел оказва негативно влияние върху капитализацията на пенсионните фондове по две направления
Развитието на пенсионния пазар е важно условие за реализирането на консистентна реформа на пенсионната система в България. Това развитие зависи от множество фактори, най-съществените от които са общото стопанско развитие, демографската динамика, правителствената (вкл. данъчна) политика, моделите на заетост, индивидуалните предпочитания към потребление и спестяване, развитието на фондовия пазар и т.н. В този анализ разглеждаме последните динамики на пазара за допълнително пенсионно осигуряване и на отделните сегменти от този пазар.
Динамика на спестяванията и капитализация на пенсионните компании
Към септември 2004 г. акумулираните средства в осемте опериращи на пазара пенсионни компании по трите сегмента (универсален, доброволен и професионален) възлизат на около 682 млн. лв., или на близо 1.8% от брутния вътрешен продукт. Пак към септември ръстът на тези средства на годишна база е 50% (при близо 54% годишен ръст за 2003). Най-голям продължава да е делът на активите на фондовете за доброволно пенсионно осигуряване (43.3%), но с тенденция към постепенно свиване за сметка на разширяване на дела на активите на универсалните фондове. При относително равномерно нарастване на броя на осигурените лица горната тенденция до голяма степен се обяснява с увеличаването на вноската за допълнителното задължително осигуряване от 2% на 3%, вследствие на което средният размер на натрупаните средства на едно осигурено лице в универсален пенсионен фонд отбелязва ръст с 50% спрямо края на 2003 г.
Действащият пенсионноосигурителен модел оказва негативно влияние върху капитализацията на пенсионните фондове по две направления. Първо, високото ниво на осигурителната тежест по линия на задължителното държавно осигуряване намалява разполагаемия доход на осигуряващите се, изкривява стимулите за спестяване и едновременно с това създава стимули за укриване на доходи, което пък намалява базата за изчисляване на вноските в универсалните и професионалните фондове. В крайна сметка това изкривява сериозно пазарната среда и ограничава перспективите за растеж на частния пенсионноосигурителен сектор. Второ, ниският процент на средствата от задължителните осигуровки, които се пренасочват към универсалните фондове, също се отразява негативно върху динамиката на активите на фондовете.
Друг съществен фактор, предопределящ развитието на този пазар, е склонността към потребление и спестяване от страна на осигуряващите се. В момента броят на осигуряващите се в трите сегмента е 2.6 млн. Трябва да се има предвид, че част от тези хора се осигуряват едновременно и в универсален, и в доброволен фонд (а някои - и в трите), което означава, че реалния брой на осигуряващите се е по-нисък. Динамиката на пенсионния пазар зависи в значителна степен от динамиката на доходите на осигуряващите, от това дали те насочват тези доходи към текущо потребление, респективно доколко проявяват склонност към спестяване и към какви спестовни продукти са насочени предпочитанията им. Независимо от засиленото потребление от известно време се забелязва относително стабилна склонност към спестяване от страна на населението, при това с постепенно изместване на фокуса от традиционните банкови депозити (т.е. от нискорискови продукти с висока ликвидност) към алтернативни форми на вложения. Динамиката на вътрешните спестявания показва тенденция към трайно възстановяване, компенсирайки спада от 2003 г. Очакваме запазване на темповете на растеж на спестяванията и в близките няколко години като въздействие върху този темп ще оказват както вътрешни фактори (използване на лостовете на парична политика от страна на БНБ, евентуално забавяне на темповете на банково кредитиране, очакваната динамика на разполагаемите доходи), така и външни фактори (затягане на паричната политика в САЩ и забавянето на ръста на парите в еврозоната).
Подобно развитие вероятно ще се отрази благоприятно върху динамиката на пенсионния пазар и върху капитализацията на пенсионните компании, особено при доброволното осигуряване. Очакваме увеличаването на атрактивността на пенсионните продукти като алтернативна форма на вложения да е особено ясно изразена при по-високодоходния сегмент от спестителите. По тази линия можем да очакваме както насочване на допълнителни (нови) средства към вложения в пенсионни фондове, така и частична субституция на банкови депозити с пенсионни продукти.
Източник: Industry Watch на база на данните на БНБ, НСИ и КФН
