Санкцията за просрочени борчове на бизнеса пада до 8%
От Българската асоциация за потребителско кредитиране (БАПК) обаче се обявиха против свалянето на наказателната лихва. Промяната ще лиши голяма част от българите от достъп до финансови услуги, чрез
които могат да се сдобият например с уреди и услуги от първа необходимост като перални, хладилници, отопление за зимата, ремонт и др., се посочва в становище на БАПК, изпратено до медиите, пише в.
"Стандарт". Ако промените бъдат приети, максималният размер на годишният процент на разходите по потребителски кредити, би променил драстично своя размер без това да е обосновано от изменения в
пазарните условия, посочват от асоциацията. Оказва се, че фирмите за потребителско кредитиране, които влизат в асоциацията, се опасяват, че понижението на наказателната лихва ще доведе до
повишаване на лихвите за редовно изплащаните заеми. А това ще доведе до спад в общото потребителско търсене, смятат членовете на асоциацията.
Наказателната лихва за просрочени задължения на граждани няма да превишава основния лихвен процент на БНБ плюс 4%. Това ще стане, ако парламентът гласува окончателно промени в Закона за
задълженията и договорите, които са предложени от депутати от Реформаторския блок. Гласуването на текстовете на второ четене е включено в дневния ред на парламента за тази седмица. Предложението на
депутатите, което е подкрепено и от парламентарната комисия по правни въпроси, предвижда наказателната лихва за просрочени задължения на фирми, да бъде до основния лихвен процент на БНБ плюс 8%. В
момента законната лихва за просрочия е в размер на ОЛП в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10%.
В ЕС законната лихва за забава е не повече от 8% над основната лихва на съответната държава или на Европейската централна банка, става ясно от мотивите на депутатите към проекта. Освен това в много
страни има различна лихва за гражданите и за бизнеса. Например по-ниска законна лихва за забава на граждани има в Австрия (4%), Германия (5% + ОЛП на страната), Литва (5%) и Латвия (6%). У нас
надбавката за плащане на просрочени задължения от над 10% е определена преди повече от 20 години при различна обстановка - икономическа нестабилност, висока инфлация и висок основен лихвен процент
на БНБ, гласят мотивите. А в момента лихвите на банките са близки до нула. Огромен е броят на случаите, при които дори малки просрочени задължения на граждани и фирми към банки и оператори на
публични услуги след продължителен съдебен процес (каквато обикновено е практиката в България), може да се превърнат в непосилни за плащане суми, пише в мотивите. Това може да доведе до фалит на
търговец или до пълна безизходица на длъжник физическо лице, посочват депутатите.
