Ако реалността и бюрокрацията отново не се окажат по-силни от намеренията, екипът на финансовото министерство може да се похвали с първия опит за по-дългосрочно планиране на бъдещите постъпления в хазната.
Идеите за данъчната политика се отнасят не само за 2003 г., а за три години напред - до 2005 г., подчерта министърът на финансите Милен Велчев при представянето на поредната реформа. Акцентът беше поставен върху намаляването на преките данъци, но графикът на намаленията показва, че облекчаването на данъчната тежест за бизнеса ще бъде отложено с поне една година. За същото работи и социалното министерство, което обяви, че има намерение да преразгледа сроковете за съкращаване на дела на работодателите в осигурителната тежест.
Така намаленията, изглежда, ще облекчат в по-голяма степен работещите, от които обаче се очаква да започнат да декларират по-високи заплати. Зад това поредно преразпределяне на данъчната тежест прозира и стремеж за увеличаване на стагниращото напоследък потребление, което косвено подкрепя очакванията за ръст на косвените данъци (като ДДС например).
Вторият акцент на пакета промени в данъчните и осигурителните закони е
натискът върху сивата икономика
най-вече върху неофициалния трудов пазар. Все още е трудно да се каже дали министерството залага повече на административни мерки - като множеството минимални работни заплати по професии, или на "моркова" на понижените данъци. Но стимулът щеше да бъде по-убедителен, ако бе предложено по-рязко понижение на ставката за средните доходи - тези, които се "крият" според правителството. Но, изглежда, притесненията му са свързани повече с осигурителните приходи, като се имат предвид дефицитите в бюджета на НОИ.
Общото впечатление е, че обявените намерения за бъдещо сваляне на ставките на подоходните данъци са доста предпазливи. Приятна изненада бе по-скоро нагласата на заместник-министъра на финансите Гати Ал Джебури за изчистване на данъчната основа от наказателни увеличения. Готовността да бъде изоставена досегашната политика, белязана от призрака на лошите данъкоплатци, бе потвърдена и по повод на новите счетоводни стандарти, даващи повече свобода. "Ако тръгнем да променяме данъчното законодателство и да не признаваме някои разходи, които международните стандарти признават, започваме да си противоречим", бе категоричен заместник-министърът. Ако той успее да защити възгледите си, промяната на отношението към данъкоплатците може да се окаже по-значимо облекчение, отколкото намаляването на ставките.
Данък печалба - преференции под въпрос
Предпазливостта на предлаганите от властта реформи пролича най-вече при корпоративното облагане, при което тихо бяха изоставени шумните предизборни обещания за нулеви ставки.
Няма да има понижаване на ставката на данък печалба през следващата година, но е възможно това да бъде направено за компании, работещи в райони с висока безработица. "Смятаме, че промените не трябва да бъдат за конкретен инвеститор, а да са еднакви за всички", каза по този повод Ал Джебури.
Новият експеримент се нарича: единен данък печалба, вместо сегашните данъци за републиканския бюджет и данък за общините. Ставката на данъка догодина не се променя - 23.5% (сега 10% данък общини плюс 15% данък печалба върху остатъка). През 2004 г. тя ще намалее до 20%, а през 2005-а - до 15 процента. Преференцията за районите с висока безработица ще бъде ниската ставка от 15% да се приложи още през 2003 г. (разбира се, при определени критерии).
Разочаровани останаха
тези, които очакваха ускорена амортизация. Единственото по-сериозно облекчение ще бъде за инвестициите в компютри и софтуер. Те ще се амортизират за две, вместо за пет години, тоест амортизационната норма се увеличава от 20 до 50%. Но за тези активи няма да се признава ускорена амортизация, благодарение на която сега компютрите се изписваха за малко повече от три години.
На практика няма облекчение за машините (група II): амортизационната им норма се увеличава от 20 на 30%, но и няма да има право на ускорена амортизация. За активите от трета група (транспортни средства и други) амортизационната норма се увеличава от 8 до 10% (от МФ неправилно съобщиха, че сега те се амортизират за 20 години). Няма промяна при сградите и останалите активи от първа и четвърта група.
Най-съществените промени в данъчната основа ще засегнат регулирането на слабата капитализация (само за финансиране от свързани лица, каквато е и международната практика) и разходите за ремонт, които ще се признават за данъчни цели без условия. "Поддръжката на активите и на съоръженията е решение на ръководството на бизнеса и в бъдеще ще се прилага принципът, който е залегнал в счетоводните стандарти", каза Гати Ал Джебури. Ще бъде ограничена възможността за
манипулиране на финансовия резултат чрез фиктивни сделки
на фондовата борса. Занапред капиталовите загуби ще могат да се приспадат само до размера на капиталовите печалби, а не от цялата печалба на дружеството. Остатъкът ще бъде отчитан като временна данъчна разлика, т.е. приспадането ще бъде възможно за сметка на по-късни печалби.
Застрахователният бизнес вероятно ще получи облекченията на специфичния данък, за които настоява от миналата година. Обсъжда се облагането на премиите от общо застраховане да бъде намалено от 7% - сега, до 5 или 4% през 2004 година. Възможно е и допълнително намаление или прилагането на общите правила за данък печалба.
Няма да се дължи данък върху дивидентите, изплащани на чуждестранен акционер, ако той държи повече от 25% от капитала на българското дружество. Фиксирането на този дял се налага като критерий по повечето спогодби за избягването на двойното данъчно облагане, които предвиждат по-ниска или нулева ставка на данъка. Това ще облекчи трансферирането на печалби към офшорни зони, но аргументът на Ал Джебури, че така или иначе този данък може да бъде избегнат, заслужава уважение. "Нашата политика е там, където чрез административни мерки има възможност един данък да бъде избегнат, да не затрудняваме бизнеса да инвестира, например, през Австрия, а не през родината си, за да го избегне", поясни той.
Инвестиционните дружества ще бъдат облагани само с данък върху дивидентите, които плащат.
Няма да се променят алтернативните данъци, като данъка за представителните разходи, който е с най-високата ставка по ЗКПО.
Данъкът върху доходите - плавно понижение
Най-ниската ставка по Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) през 2003 г. ще намалее от 18 на 15%, после на 12% и през 2005 г. - на 10 процента. При това трябва да се има предвид, че посочените проценти се отнасят за горницата над определени суми, които ще се променят съществено. Етажите на облагане (виж таблицата) се снижават, което измества диференциацията към ниските доходи. Предлаганото облекчение не изглежда толкова сериозно и поради факта, че (както и досега) корекциите на ставките компенсират натрупаната инфлация. Понижението на ставката на реална база за трите години ще бъде с около 1.4 процентни пункта, според оценки на "БАНКЕРЪ".
Вероятно по-голяма част от този данък ще се отстъпва на общините, но не 100%, както искаха те. Сега общините получават половината от ДОД. (Ако той постъпи изцяло в местните бюджети, сумата ще бъде по-голяма отколкото отнетия данък за общините.)
Не стана ясно какво се крие зад формулираната от финансовото ведомство "ясна тригодишна политика за патентните данъци". Вероятно не се изключва ново повишаване, тъй като според Ал Джебури целта е изравняване на облагането с нивата на ДОД за подобни доходи.
Голямата идея в тази сфера е обхващането на сивия сектор. Сега средната месечна заплата в частния сектор е 237 лв., а в обществения - 383 лв., което според министерството говори за укриване на доходи. "При условие, че средната заплата в частния сектор достигне нивото на средното заплащане в обществения, годишните приходи от ДОД биха били с 468 млн. лв. повече, а приходите от осигуровки - със 780 млн. лв. повече", заяви Ал Джебури. Ако регистрирането на трудовите договори и определянето на минимална заплата за девет групи професии осигурят допълнителни приходи, те ще бъдат използвани частично за намаляване на осигуровките, обеща заместник-министърът.
ДДС - без санкции при продажби на загуба
Не се предвиждат съществени промени в режима на ДДС - поне засега. Но е съмнително, че ще се мине без нова дискусия по режима за облагането на туризма, който съдържа технически несъвършенства, както и по признаването на данъчния кредит. Засега акцентът е върху приложението на ДДС сметката.
Добрата новина е отпадането (или поне намаляването) на санкциониращите разпоредби за продажбите на стоки и услуги под тяхната себестойност. "Допълнително се усложнява работата на бизнеса", призна заместник министърът на финансите.
Вероятно ще бъде направен нов опит да се въведе ДДС и за адвокатските услуги.
Закон за местните данъци - сериозна и неясна промяна
Голямата изненада тук е възможността общините да влияят на размерите на местните данъци и такси. Засега Министерство на финансите си спести подробностите по този проект, който зависи от програмата за фискална децентрализация, осъществявана под ръководството на вицепремиера Костадин Паскалев.
Единственото категорично намерение е свързано с размерите на пътните данъци. Леките автомобили, които не се използват за търговски цели, ще се облагат с един-единствен пътен данък за ползване на инфраструктурата (винетна система). Облагането на лекотоварните и товарните автомобили с тегло над 12 т, които се използват за търговска дейност, ще бъде диференцирано. След въвеждането на регистрационните талони данъкът ще се определя на база на теглото на превозното средство, броя на осите и вида на окачването.
Нов скок на акцизите
Беше потвърдена миналогодишната новина за постъпателно и рязко увеличаване на акцизите под мотото на еврохармонизацията.
За горивата ефектът върху цените ще е между 3 и 4% догодина, обявиха от Министерството на финансите. Ще се премахне пътната и екотаксата за безоловния бензин и газьола и те ще бъдат преоформени като акциз, както става в повечето европейски държави.
Ще има преференции за използването на горива за индустриални цели, като ще се въведе маркиране на газьола, а от 2004 г. - и на керосина.
През следващата година ще бъде разработена нормативната уредба за създаване на акцизни складове, които ще позволят на производителите да не затварят оборотни средства чрез заплащането на акциз още
преди реализацията на стоката.
