От догодина лесно и безплатно ще се правят справки и сделки с книжа от масовата приватизация
Раздвижване на "спящите" акции от масовата приватизация и най-вече на интереса на притежателите им да се разпореждат с тях планира държавата в лицето на Централния депозитар. До края на годината
институцията ще създаде електронна система, с която хората лесно и безплатно да правят справки какво се случва с придобитите преди 21 г. бонови книжки. Близо 2.5 млн. души притежават акции общо за
около 3 млрд. лв., за които изобщо не знаят или не са проявявали никакъв интерес през годините, по данни на Централния депозитар, цитирани от в. Сега.
"Някои от тези акции може да се окажат доста печеливши и да донесат на собствениците си печалба от няколко хиляди лева след продажба", коментира вчера пред БНТ Васил Големански, изпълнителен
директор на депозитара.
Институцията подготвя и промени в тарифите и съответните нормативни документи и процедури, така че хората да може да се разпоредят максимално лесно и евтино с акциите си и да получат печалба. В
момента, за да получиш информация и да се разпоредиш с акциите си, трябва да се обърнеш към банка или инвестиционен фонд, за което се плащат високи такси. В бъдеще за проверка на собствеността
върху акциите няма да се изисква бонова книжка, защото тя отдавна е невалидна, а единствено лични данни на собственика, пълномощно или удостоверение за наследници, уверяват от депозитара.
Общо 3.4 милиона българи участваха в масовата приватизация, която беше разделена на две вълни. Първата се проведе през 1995-1996 т. Всички пълнолетни български граждани участваха в
раздържавяването, като за целта получиха бонови книжки с по 25 000 инвестиционни бона. С тях хората можеха директно да закупят акции от предложените около 1500 държавни дружества или да ги
предоставят на тогавашните приватизационни фондове.
Втората вълна започна през 1998 г. и приключи през 2005 г. Тогава българите получиха нови 250 000 инвестиционни бона, които след деноминацията станаха 250. С тях можеше да се оперира на борсата.
Масовата приватизация създаде 81 приватизационни фонда. Средният брой акции, закупени от човек с инвестиционните бонове, е между 25 и 50.
"Хората, които са спечелили под някаква форма тогава акции, било то в приватизационни фондове, или от дружества от масовата приватизация, ги притежават и към настоящия момент и тези акции се
съхраняват в електронните регистри на централния депозитар", посочи Васил Големански. Според изчисленията на депозитара забравените бонове често формират до 30% от собствеността на цели холдингови
структури.
Анкета на БНТ показва, че 60% от запитаните нямат представа какво се случва с боновете им, защото не знаят откъде да получат информация. Само 6% са заявили, че са осребрили акциите си, а едва 2%
все още ги управляват.
Намаляването на административната тежест, отпадането на такси и комисиони и информационна кампания за възможностите пред притежателите на акции от масовата приватизация са сред мерките в
гласуваната в края на м.г. от правителството стратегия за развитието на капиталовия пазар. Преди година Централният депозитар дори излезе с предложение да бъде създаден специален фонд за "спящите
акции" от масовата приватизация, който да се управлява от международна компания. Идеята беше на всеки акционер да се даде срок от една година да се разпореди с тях, а ако не го направи, да получи
книжа от новия фонд, които да търгува на борсата.
