Страната ни трябва да търси нови двигатели на растеж, включително подобряване на институционалната рамка и квалификацията на населението
Ръстът в икономиката на България се забавя и страната ни трябва да търси нови двигатели на растеж – това е един от най-важните изводи, направени по време на работната среща - дискусия на тема:
"Потенциал на България за устойчив растеж и споделен просперитет", организирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), съвместно със Световната банка. Събитието, което се проведе на
14 септември във ВУЗФ, събра водещи български икономисти, експерти и анализатори, както и представители на най-значимите работодателски организации.
Дискусията бе част от консултациите, които Световната банка провежда в България във връзка с изготвянето на новата стратегия за партньорство със страната. В рамките на тези консултации
международната финансова институция очаква да научи повече от всички заинтересовани страни кои биха били приоритетните области за развитие на България в дългосрочен план до 2020 година.
Събитието беше открито от доц. д-р. Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ и Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка за България, Словакия и Чехия, който представи основните изводи от
последния аналитичен преглед за България. След неговата презентация последва активна дискусия между представители на работодателските организации, финансовия елит на страната, както и на
академичната общност, включително изявени преподаватели от Висшето училище по застраховане и финанси.
Икономическият ръст в България се е забавил и с настоящите нива на растеж страната ни няма да достигне европейските стандарти за качество на живота в рамките на едно поколение, стана ясно от
презентацията на Тони Томпсън. В добавка България е сред страните с най-рязко намаляване на населението в работоспособна възраст в света. Тези негативни тенденции налагат нуждата от нови двигатели,
които да гарантират по-бърз, всеобхватен и устойчив растеж на икономиката.
По време на дискусията се откроиха три ключови политики на трансформация, насочени към подобряване на управлението, на уменията на населението, както и на начина, по който се изразходват
обществените разходи. Първата от тях включва създаването на по-качествена институционалната и правна рамка, втората обхваща разнообразни начини за повишаване конкурентоспособността на населението
на пазара на труда, а третата е насочена към по-ефективното използване на публичните средства.
