Страната ни е застрашена от редица природни и техногенни опасности
Министерство на вътрешните работи в лицето на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" по закон е задължена да извършва анализ и оценка, както и осигурява защита срещу рискове.
Това са сеизмична опасност, наводнения, свлачища, горски пожари, опасност от промишлени аварии и т.н., заяви Мария Станимирова, началник сектор "Международно сътрудничество, НАТО, ЕС и хуманитарни операции” към ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, по време на организираната от Инсмаркет Международна конференция за катастрофичното застраховане.
Към момента редица закони и институции се занимават с намаляването на риска от бедствия.
Освен програмата, има и Национален план за защита при бедствия, приет през 2010 г., който е под ръководството на министъра на вътрешните работи. Законът за защита при бедствия пък определя какво да се прави на национално, областно, общинско и обектово ниво.
За обектите представляваща критична инфраструктура има специални разпоредби. От 2009 г. има и система за ранно предупреждение. Тя обаче покрива само 35% от населението, тъй като обхваща само София и 9 областни градове.
С промените в Закона за защита при бедствия от 2011 г. беше създаден Консултативен съвет за подпомагане на Министерския съвет при формиране на държавната политика за намаляването на риска от бедствия. В средата на април тази година Министерският прие Стратегия за намаляване на риска от бедствия.
Нейният хоризонт е 2020 г., а основната й цел – предотвратяване и намаляване на неблагоприятните последици за човешкото здраве, социално-икономическата дейност, околната среда и културното наследство в България вследствие на природни и причинени от човешка дейност бедствия.
В Стратегията са формулирани четири приоритета за постигане на заложената цел:
–развиване на устойчива национална политика и осигуряване на стабилна правна и институционална рамка за намаляване на риска от бедствия
–идентифициране, оценка и мониторинг на рисковете от бедствия; разширяване и поддържане на ефективни национални системи за прогнози, мониторинг, ранно предупреждение и оповестяване при бедствия;
–изграждане на култура за защита при бедствия на всички нива на управление и в обществото чрез използване на опита, обучението, научните изследвания и иновациите;
–намаляване на съществените рискови фактори и повишаване на готовността за ефективно реагиране при бедствия на всички нива на управление.
Стратегията прави анализ на основните природни и причинени от човешка дейност опасности, съществуващата правна рамка, подготвеността и координацията между отговорните институции за намаляване на риска от бедствия. Към нея са разработени и две приложения – на природните и причинени от човешка дейност опасности в България и Пътна карта с основните дейности, отговорници и срокове.
Като основни и реално съществуващи за страната ни са описани сеизмичната опасност, опасността от наводнения, свлачища, горски пожари, метеорологични явления като засушаване, силни ветрове и смерч, обилни снеговалежи, снежни бури, екстремни температури, ядрени или радиационни аварии, промишлени аварии и аварии при превоз на опасни вещества и материали.
Изпълнението на Стратегията ще се финансира от държавния и общинските бюджети, фондовете на Европейския съюз и на други международни организации.
Правителството прие и петгодишна Национална програма за защита при бедствия. Тя представлява основен документ за политиката в областта на предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и аварии и очертава насоките за създаването на ефективна, ресурсно и технически осигурена национална система за превенция и реагиране при бедствия. Основен приоритет в Програмата е извършването на анализ и оценка на рисковете от бедствия на територията на страната и тяхното картографиране.
Одобрен е и планът за изпълнението на Програмата, който описва конкретните дейности на министерствата и ведомствата за тази година. Те са свързани с оценка и картографиране на рисковете от земетресение, ядрена и радиационна авария и геоложки риск; приключване на оценката на риска от наводнения и изготвяне на карти на заплахата и карти на риска; подготовка на органите на изпълнителната власт и на силите за реагиране при бедствия; доизграждане на сиренната система като част от Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на населението.
В стратегията са начертани и основните опасности, като по отношение на земетресенията е направено уточнението, че те са трудно прогнозируеми в световен мащаб.
Колкото до наводненията от последните няколко години, се стига до извода, че досега направените дейности не са достатъчни и трябва да се премине към политика на цялостно управление на риска.
Към момента обаче е завършена само предварителната оценка на риска от наводнения. Все още не са определени районите със значителен потенциален риск, като трябва да бъде направена и програма от действия и мерки. Като страна - член на ЕС, България трябва да изготви карти на районите под заплаха до края на 2013 г., а до края на 2015 г. – да има планове за управление на риска от наводнение.
По отношение на свлачищата (активните и периодично активните свлачища са 692 броя), със Закона за устройството на територията на Министерството на регионалното развитие е вменено задължението по мониторинг и регистриране на свлачищни райони, чрез държавните дружества за геозащита, които работят на териториален принцип – "Геозащита" – Варна, Плевен и Перник.
От министерството е възложена и е разработена национална програма за укрепване на свлачищата, за предпазване на дунавския и черноморския бряг от ерозия и абразия и за предпазване на инфраструктурата и населените места. Противопожарните дейности пък следва да се проектират по подобие на дейностите в средиземноморските страни.
А тъй като над 90% от пожарите възникват след човешка намеса и само 4% по естествен път, горите в близост до населени места следва да се категоризират като високорискови. Необходимо е да се изследва и рискът от суша и да се разработят мерки за намаляване на негативните последици от нея. Липсва и национална стратегия за адаптиране към промените в климата.
Снежните виелици и заледяването засягат годишно около 50-60% от страната. Или България може да си отдъхне само по отношение на силните ветрове, които не са често срещано явление.
До 2016 г. Министерството на околната среда и водите трябва да е готово с Националната стратегия за адаптация към климатичните промени.
До 2020 г. трябва да се направи и пълен преглед на законовата база в областта.
Източниците на информация трябва да бъдат подробно описани, а опасните зони картографирани. Информацията да бъде анализирана, като са нужни и методологии за оценка на риска от бедствия.
До 2015 г. екоминистерството трябва да разработи планове за управление на риска от наводнения, като трябва да бъде отчетена и вероятната промяната в климата (до 2018 г.).
В плановете за противодействие на наводненията ще залегне рехабилитацията на дунавските диги, коригирането на вътрешни реки, съоръженията отводняване и т.н. До 2020 г. системата за ранно предупреждение ще покрие цялата страна, като пак в този срок трябва да се разшири и покритието на системата ТЕТРА на МВР.
