Контролът върху дейността на дружествата за доброволно здравно осигуряване вече ще се осъществява от Агенцията за застрахователен надзор, а не, както е сега, от Държавната агенция за осигурителен надзор (ДАОН).
Това е решението на работна група от експерти, което те ще предложат в подготвяните промени в законите за допълнителното осигуряване.
Специалистите днес са категорични, че допълнителното здравно осигуряване трябва да бъде регламентирано и контролирано от застрахователния надзор, защото схемите, които се предлагат в момента в България, са изцяло застрахователни. Намеренията им, обявени в началото на месеца, обаче бяха различни. Досега оценката на експертния екип бе, че специализираният надзор върху частните здравни фондове, който по закон е даден на специална дирекция в здравното министерство, не е ефективен и затова трябва да мине към ДАОН.
Шефът на парламентарната здравна комисия доц. Атанас Щерев също "обвини" доброволното здравно осигуряване у нас, че то всъщност е застраховане и за да се изчисти статутът му, е необходимо да се промени законът. Само че засега няма яснота как да стане това. Най-спорният въпрос е дали да се въведе допълнително задължително здравно осигуряване - по подобие на изградения "втори стълб" на пенсионната система, или да има само допълнително доброволно осигуряване - както е сега. С позиция по него ще излезе друга работна група - към парламентарната здравна комисия, но тя още не е готова.
И по този проблем управляващото мнозинство демонстрира пълен разнобой и правене на сметки "без другия". Вицепремиерът и социален министър Лидия Шулева отряза лансираните напоследък мераци на депутати от нейната политическа сила за "трансфер" на осигуровките. "Благородната" им идея е да се вземат 4% от вноската за пенсия и 2% от тях да се "пренасочат" за частно здравно осигуряване, така че хората хем ще плащат допълнително за здраве, хем няма да се увеличава осигурителното им бреме. Според Шулева, това е невъзможно.
Намаляването с 4% на осигуровката за пенсия означава още 800 млн. лв. в минус в бюджета на НОИ, заяви социалната министърка. Които правят подобни предложения, нека да кажат и откъде да дойдат тези пари, заяви с почти скърцащ глас Шулева. Допълнително "източване" на НОИ е абсурд и след като залегналият дефицит в бюджета на института за 2002 г. е 560 млн. лева. Според направената в началото на пенсионната реформа дългосрочна прогноза за финансите на общественото осигуряване, то ще е "на червено" чак до 2007 година.
Най-активните лобисти за каузата на частните здравни фондове в парламента настояват промяната във вноските да стане още от догодина. Шулева обаче бе категорична, че евентуалното първо намаляване на осигуровките за пенсия може да стане най-рано от 2004 година. При това осъществяването на тази "операция" тя обвърза със задействането на специални мерки за стабилизиране на осигурителната система. Една от тях е въвеждането на диференцирани задължителни минимални осигурителни прагове. Това ще е най-ниската сума, върху която фирмите в различните браншове ще внасят парите за старост на служителите си.
Идеята на социалното министерство тепърва ще се обсъжда със синдикатите и работодателите. Ако те не успеят да договорят минималното възнаграждение по отрасли и професии, ние ще го наложим административно, предупреди социалните си партньори Шулева. Новият механизъм може да бъде въведен от 1 януари 2003 г., като първоначално ще обхване 31 отрасъла и 9 основни групи професии. До 10 май експертите на НОИ трябва да изчислят и предложат осигурителните прагове за тази първа група, като ще се използват данните на НСИ за заплатите в тези производства.
Очакваният ефект от разширяването на базата за плащане на вноските е да се увеличат приходите в НОИ. Шулева е готова и със схема за разпределението на новите постъпления. С 30% от тях ще се покрие дефицитът в осигурителният институт, други 30% ще отидат за вдигане на пенсиите. Останалите 40% ще се използват, за да се намалят осигуровките.
От догодина се качва и максималният доход, върху който трябва да се правят вноските в НОИ, обяви Шулева заложеното в проектобюджета. Таванът става 900 лв., при 850 лв. сега.
Бранислава Бобанац
