Най-добрият начин за противодействие е да ограничи количеството въглероден диоксид в атмосферата
С промяната на климата се изменят много енща на планетата – някои региони опустиняват, други стават благодатни за живеене. Картата на растителността се променя и култури, които доскоро са виреели
добре в дадени области, скоро ще се окажат оскъдни. Може да се стигне дотам местните общности да не могат да се изхранват. Наред с това има доказателства, че растенията, отглеждани в присъствието
на твърде високи нива на въглероден диоксид, не са толкова хранителни, пише GreenTech.bg.
Някои от наскоро проведените експерименти показват, че по-високите нива на въглероден диоксид във въздуха водят до по-ниски нива на цинк и желязо в пшеницата, ориза, ечемика и сродните им култури.
Това е от значение, тъй като дефицитите на цинк и желязо са свързани с много здравословни проблеми.
"Цинкът е от решаващо значение за имунната система. Дефицитът на цинк прави трудни за лекуване пневмонията, диарийните заболявания, маларията”, казва Еран Бендавид, доцент по медицина. "Недостигът
на желязо има разнообразни прояви, от летаргия и чувство на слабост до по-широки ефекти като слаби постижения на децата в училище.”
Концентрациите на цинк и желязо са пряко зависими от условията на растеж на хранителните култури, а те на свой ред се влияят от климатичните промени, обяснява Дейвид Лобел, професор по наука за
земните системи в Школата по земни, енергийни и екологични изследвания, който изучава връзката между изменението на климата и културите. Той е фокусиран върху връзката между СО2 и храненето на
самите растения.
Миналата година Лобел и негови сътрудници от Бендавид и Станфорд публикуваха доклад, в който прогнозираха как хранителната стойност на посевните култури – по-специално наличието на цинк и желязо –
ще реагира на изменението на климата през следващите десетилетия и какво може да означава това за човешко здраве. Те разглеждат два различни сценария. Единият предвижда нивата на въглероден диоксид
да се покачват сравнително равномерно. Това би довело до близо 40% увеличение на концентрациите на въглероден диоксид до 2050 г. Вторият сценарий предполага глобалните температури да останат в
рамките на 2 градуса Целзий – съгласно предложеното в Парижкото споразумение.
Повишеното наличие на въглероден дикосид в атмосферата се свързва с по-високи нива и честоти на заболявания, нетрудоспособност и смъртност в резултат на дефицитите на желязо и цинк в храната.
Изводът на учените е, че най-ефективният начин за намаляване на последиците от изброените по-горе заболявания, е да се ограничи количеството въглероден диоксид в атмосферата. В модела, придържащ се
към целите на Парижкото споразумение, биха се избегнали 48,2% от годините, "загубени” от здравна гледна точка заради заболявания, предизвикани от хранителни дефицити, свързани с високия CO2. При
прилагането на интервенции като осигуряването на хранителни добавки за набавяне на липсващите вещества биха били загубени 26,6%.
Хранителните дефицити ще засегнат най-тежко най-бедните. "Дори в един свят, който изглежда все по-сигурен продоволствено, недохранването ще бъде сред най-големите, ако не и най-голямото последствие
за здравето в резултат на изменението на климата,” каза Лобел.
