Икономиите са проектирани да свият дълговете. След три години на прилагане на тези политики, вече е видимо, че те не са част от решението, а част от проблема и тяхната цена в човешки животи е унищожителна
Aко строгите икономии бяха клинично изпитване, то щеше да бъде спряно. Това пишат епидемиолозите Дейвид Стъклър и Санджай Басу в книгата си "Тялото на икономиката: Защо икономиите убиват",
представена от CNN и цтирана от Дарик.
К"ато експерти по обществено здраве, ние гледаме ужасени бавната катастрофа, която произтича от политиките на бюджетни ограничения в Европа, а политиците продължават да пренебрегват доказателствата
за тези катастрофални последици.
Икономиите са проектирани да свият дълговете. След три години на прилагане на тези политики, вече е видимо, че те не са част от решението, а част от проблема и тяхната цена в човешки животи е
унищожителна", казват авторите на книгата.
Гърция, например, е в центъра на бедствието с общественото здравеопазване. За да отговори на постоянно намаляващите цели за бюджетен дефицит, определяни от Европейската централна банка,
Европейската комисия и Международния валутен фонд, правителството в Атина съкрати разходите за здравеопазване с повече от 40%. В резултат техният дял от брутния вътрешен продукт на страната намаля
до 6%, спрямо 8% във Великобритания и 9% в Германия.
Какъв е резултатът? Броят на заразените със СПИН скочи с повече от 200% от 2010 г. насам, тъй като кампаниите за превенция сред най-уязвимите групи бяха практически спрени. Нещо повече, в Гърция
имаше епидемия от малария – най-голямата от 40 години насам, след като бюджетите за пръскане срещу комари бяха рязко съкратени.
Повече от 200 основни лекарства вече не се плащат от държавата и не се зареждат от гръцките аптеки. Над 35 000 обществени здравни работници, медицински сестри и лекари загубиха работата си.
От 2008 г. е налице увеличение с повече от 40% на хората, които съобщават, че нямат достъп до здравни грижи, като по-голямата част са пенсионери.
Икономиите бяха наложени с презумпцията за неефективност и нужда от оптимизация и реформиране на здравеопазването. Но в Гърция на 1000 души се падат само 5 болнични легла спрямо над 8 в Германия.
Спасителните средства от Европа пък са насочени изцяло към финансовия сектор. Всички останали трябва да се оправят сами.
Хората неизбежно се разболяват или умират и това не става защото дадена икономика е в криза. От друга страна фискалната политика може да бъде въпрос на живот и смърт. А има алтернативa.
През 2009 г. германският парламент одобри 50 милиарда евро стимули за икономическия растеж. В Европа ефектът от такива мерки е видим. Страните, които ги приложиха, се възстановяват по-бързо от
кризата.
