06 Август 2020, 04:41 Днес (0) | Вчера (8)

КНСБ: Над 3000 лв. трябват за нормален живот в София

19 Февруари 2018 13:50 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 19 февруари 2018, 14:04
Под лиценза на creativecommons

Разликата в доходите на най-богатите и най-бедните 20% се е увеличила от 6.1 пъти през 2012 г. до 7.7 през 2016 г.

2 325 лв. са необходимите средства за издръжка на 4-членно домакинство, включващо двама родители и две деца. Това сочат последните данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. С тези средства е възможно да се осигури покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти. Усреднените стойности на издръжката на живота за 1 лице от 4-членно домакинство са в размер от 581,31 лв.
Сметките показват, че за да може да се живее нормално, разполагаемият общ доход на този тип домакинство да не е по-нисък от  2 325 лв., а ако работната заплата е единствен източник на доходи, то нейният нетен размер  не трябва да бъде по-нисък от 1 163 лв. за всеки от двамата родители (бруто 1489 лв.).
За София обаче трябват повече пари. Необходимите средства за живот на четичленно семейство в столицата са 3 023,64 лв и надхвърлят средните за страната стойности с 30%.
Следователно, ако доходите на 4-членно домакинство се формират само от работните заплати на двамата родители, то за всеки от тях СРЗ не трябва да бъде  по-ниска от 1512 лв. Официалните данни за трудовите възнаграждения на наетите лица през четвърто тримесечие на 2017 г. за София-столица, отчитат нетната СРЗ от 1 151 лв. (бруто 1476 лв.), която с близо 24% по-ниска от необходимата заплата за издръжка на живота (при 27%  през трето тримесечие), отчитат икономистите от ИССИ.

Плавното нарастване на стойността на издръжката на живот започва от края на миналата година, но ръстът стана по-отчетлив през първото тримесечие на 2017 г., след което последва забавяне на темповете малко над нулата и в края на годината под влиянието на външни и вътрешни фактори отново се ускорява нагоре. Основен принос за повишението на издръжката имат хранителните стоки с ръст от 3.9% на годишна база, при нехранителните стоки ръстът се задържа на относително по-ниски нива от 1.1%.
Наред с прякото влияние на цените на основните стоки и услуги съществен принос имат и редица други социално-икономически показатели, които отразяват промяната на жизнения стандарт на домакинствата. В края на 2017 г. има устойчив ръст на българската икономика, при това със стабилни темпове (в диапазон 3.6-3.9%), намаление на безработицата с около 25 хил. лица, и достигане до 5.6%, най-ниските нива след 2008г., повишение на заетостта с 161 хил. лица, а коефициентът на заетост достига 52.3% и вече нахвърля този от 2008 г (50.8%). Работните заплати нарастват средно с 10.6%. Тези показатели пряко влияят за нарастване на покупателната способност на домакинствата и за повишаване на вътрешното потребление на домакинствата. Вътрешното потребление плавно нараства, след силния годишен спад през 2013 г. (-2.5%), и достига до 4.6% (трето тримесечие на 2017г.).
Очакванията за настоящата година – стабилен растеж на БВП (3,8% през 2018 г. и 3,6% 2019), безработицата ще намалява (6% през 2018 г. и 5.7% 2019), доходите ще нарастват, а вътрешното потребление да продължи да бъде основен двигател на българската икономика. Средствата на ЕС ще продължат да стимулират публичните инвестиции през 2018 г., според зимната междинна икономическа прогноза на ЕК за 2018 г.

Интересна динамика се наблюдава при изтеглените и внесените спестявания. Съотношението между изтеглените спестявания и общия доход през последното тримесечие на 2017г запазва нивата на 2010 г. (4.3%), докато сумата по влог като дял от общия разход нараства до 5.5%, при 1.1% през същия период на 2010 г. В номинално изражение, изтеглените и внесените суми на 1 лице от домакинство, показват, че в периода от 2010-2014 г. изтеглените спестявания значително надхвърлят внесените суми по влог. През този период домакинствата прибягват по-често към изтегляне на спестяванията, отколкото заделят средства за вложения. През 2015-2017 г. вложените средства нарастват и вече изпреварват изтеглените.

Допълнителната информация от социологически изследвания, обаче показват сериозно неравенство в спестяванията на българите. Според данни на социологическа агенция около 70% от българите не разполагат с банкови депозити  и не спестяват (ТРЕНД, ноември 2017). Данните на БНБ, за депозитите на домакинствата, очертават тенденция за намаляване на спестяванията в ниските депозитни групи и съответно обратния тренд при най-високите спестовни групи. Броят на депозитите до 1000 лв. намаляват със 7.2%, а най-голям ръст от 13.7% бележат тези между 200 и 500 хил. лв. Общият брой на депозитите до 1000 лева представляват 64% от всички депозити на домакинствата. (БНБ, декември 2017 г.).
Тези данни показват, че настоящият растеж на доходите не се разпределя равномерно, а по-скоро се концентрира в най-високите подоходни групи. Разликата в доходите на най-богатите и най-бедните 20% се е увеличила от 6.1 пъти през 2012 г. до 7.7 през 2016 г.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 06 Юни 2019
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.7374
GBP 2.4796 2.4887 2.2067
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив