200 млн. лв. са раздадени само за седмица
Ръстът на кредитирането в страната леко се увеличи през септември до 49.5% на годишна база, след като през "мъртвия" месец август бе отчетен ръст от 49.2%, сочи статистика на централната банка.
Кредитирането едва ли ще забави хода си, въпреки взетите мерки от БНБ по настояване на МВФ, след като само за втората седмица на октомври са раздадени заеми за 200 млн. лв., коментираха финансисти
пред "Монитор". За три месеца от включването на мерките през април през юни ръстът на кредитирането у нас беше върнат назад с около 3 на сто. Ако през април ръстът е бил 50.7%, то през юни
увеличението на парите, дадени на заем пада до 47.8 на сто на годишна база. През юли низходящият тренд се обърна, защото ръстът през този месец миналата година е бил прекалено нисък, а пък тази
година няколко наши банки участваха в консорциума за покупката на М-Тел.
В края на годината обаче ръстът на кредитирането у нас трябва да бъде свит до 37%. Това е ангажиментът, който сме поели с меморандума към МВФ и който вероятно няма да изпълним, коментираха
експертите.
Жилищните и другите дългосрочни кредити не притесняват особено БНБ - при тях ръстът не е толкова голям. Основно усилията са насочени към намаляване на потребителските кредити, при които високите
темпове на нарастване означават увеличени покупки предимно на вносни стоки и в резултат на това задълбочаване на дупката в текущата сметка на платежния баланс, обясниха независими финансисти. Ако
обуздаем потребителските заеми, бясното харчене на пари за вносни стоки ще се обърне към вътрешния пазар, което ще генерира растеж, коментират те.
За намаляването на темпа на нарастване на заемите основен принос има започналото в края на май изтегляне на депозираните от финансовото министерство 200 млн. от фискалния резерв в търговските
банки. В началото на септември ще стане ясно и с колко е намалена ликвидността на банките в резултат на втората мярка, договорена с МВФ - увеличаването на базата за изчисляването на задължителни
минимални резерви /ЗМР/на банките в БНБ.
От началото на този месец централната банка включи и последната рестриктивна мярка за орязване парите на трезорите - признаването само на 50% от левовите банкноти в касите на банките за ЗМР. Новата
мярка ще принуди банките да се бръкнат поне със 150 млн. лв., които да блокират като безлихвен депозит в БНБ, сочат сметките.
Едва ли ще се изпълни целта на БНБ за ограничаване на кредитния ръст по 40% в края на годината, е мнението на Ивайло Калфин, секретар по икономическите въпроси на президента. Вчера той участва в
кръгла маса на тема "Публични политики във финансовия сектор", организирана от фондация "Фридрих Еберт".
