Нарастването на банковите кредити може да се свърже с ниското им качество, смята Джеймс Роуф, постоянен представител на МВФ у нас.
Той избра трибуната на БНР, за да лансира тезата си относно любимата напоследък теза на световен кредитор №1 българските банки кредитират населението и фирмите повече, отколкото трябва. По тази
причина расте дефицитът по текущата сметка и единственият виновен за това е правителството, което не дърпа ушите на банкерите. Тази приказка едва ли щеше да привлече нечие внимание, особено след
като и Майкъл Деплер доказа нейната несъстоятелност, ако не бе обвързана с качеството на банковите кредитни портфейли.
"Има доста голямо увеличение на банковите кредити, те растат до около 50% годишно, отбеляза Роуф. От една страна, това е много положително отразява по-ефективна банкова система след
приватизацията на банките, означава също и по-голямо самочувствие на икономиката и по-добри инвестиции. Рискът, който ние виждаме, е в скоростта на тяхното нарастване, която може да се свърже и с
ниското качество на кредитите. Надяваме се, че БНБ засилва своите вътрешни наредби (става дума за Наредба №7) за банкиране, поради което няма и сигнали за проблеми във вътрешното банкиране."
Джеймс Роуф обаче пропусна да отбележи, че според статистиката на БНБ само 3% от кредитите в балансовата експозиция на банките са квалифицирани, което говори за много доброто обслужване на заемите
и за високата надеждност на заемоискателите. Факт, който оборва неговите страхове.
