Правителството и БНБ работят за ускореното присъединяване на България към Икономическия и валутен съюз и успешното въвеждане на еврото
От името на правителството министърът на финансите Милен Велчев и управителят на Българската народна банка Иван Искров подписаха Споразумение между Министерския съвет и БНБ за въвеждане на еврото в
Република България.
Българското правителство и БНБ ще отправят молба за присъединяване към междинния етап Валутен механизъм II възможно най-скоро след датата на присъединяване на страната ни съм Европейския съюз.
Целта е ускорено присъединяване към Икономическия и валутен съюз и успешното въвеждане на единната европейска валута в България. Очакванията са, при изпълнение на ангажиментите, заложени в
споразумението, през 2009 г. България да се присъедини към еврозоната и еврото да бъде национална парична единица. Днешният ден ще се запомни с две важни събития – приемането на последния за
мандата на това правителство бюджет и подписването на споразумението, което е началото на нашия път към въвеждането на еврото в България и приемането ни за пълноправен член на еврозоната, каза
министърът на финансите Милен Велчев. Според управителя на БНБ Иван Искров подписаното споразумение изцяло отразява договореното от 2000-та година досега по отношение на Икономическия и валутен
съюз и ангажиментите, които произтичат за страната. На практика ние сега обявяваме, че страната ни ще следва политика на запазване на режима на паричен съвет не само до влизане в ЕС, но и до
влизане в еврозоната при съществуващото равнище на валутния курс 1,95583 лв. за едно евро, поясни управителят на Централната банка. Условие за присъединяване към Икономическия и валутен съюз е
покриването на Маастрихтските критерии – темпът на инфлация да е минимум 1,5% по-висок от средния темп на инфлация в трите страни от ЕС с най-ниска инфлация; да бъде постигнат номинален дългосрочен
лихвен процент, който да е максимум 2 процентни пункта по-висок от този в трите страни на съюза с най-ниска инфлация; бюджетният дефицит да е по-нисък от 3% от БВП; да бъде постигнато ниво на
отношението на брутния правителствен дълг към БВП, което е под 60 на сто; да бъде поддържан фиксиран валутен курс към еврото за период най-малко от 2 години, чрез участие във Валутен механизъм II.
Данните на българската икономика показват, че страната ни е изпълнила почти всички критерии още през 2003 г. – отношението брутен правителствен дълг към БВП е 48,4%; средногодишната инфлация за
2003 г. е 2,3%, което е под максималната допустима стойност от 2,7 на сто; курсът на лева към еврото е фиксиран според условията на паричния съвет; държавният бюджет е балансиран. Политиката за
бързо присъединяване на страната към Икономическия и валутен съюз ще даде по-голяма гъвкавост на макроикономическата политика. С приемането на еврото ще се намалят транзакционните разходи на
фирмите и домакинствата, тъй като ще отпадне необходимостта от осъществяване на обмяна между лев и евро; единната валута премахва и валутния риск, с което допълнително ще се насърчи притока на
капитали в страната; присъединяването към Икономическия и валутен съюз ще бъде съпроводено и с намаляване на номиналните лихвени проценти; чрез изразяването на цените на стоките и услугите във
всички страни в еврозоната в една и съща валута се постига по-голяма съпоставимост и прозрачност на цените, което намалява възможността на търговците на дребно да влияят върху цените им и дава
по-голяма защита на интересите на потребителите; единната валута ще доведе до допълнително стимулиране на търговията между България и страните членки на ЕС, което ще даде нов тласък на
външно-търговските връзки. Министерският съвет се ангажира : своевременно да подготвя и внася за обсъждане и приемане от Народното събрание всички необходими актове, свързани с участието на
страната в Икономическия и валутен съюз; да следва принципна политика на балансиран бюджет на консолидирана основа до членството на страната в ЕС и по време на участието във ВМ II; да не
предлага промени в косвените данъци и административно определяните цени по време на участието във ВМ II, които водят до по-висока инфлация и са различни от ангажиментите, поети в преговорния процес
с ЕС и Предприсъединителната икономическа програма на България; да изгради необходимия институционален и аналитичен капацитет, за да може страната пълноценно да участва в процеса на
координиране на икономическата политика на държавите-членки на ЕС, както и за усвояване на средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд; от момента на присъединяване на страната към
еврозоната да осъществява принципна фискална политика за спазване изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Българската народна банка поема задълженията: да съдейства за запазването на
съществуващия режим на паричен съвет до членството в ЕС и по време на участието на страната във ВМ II; да изгради необходимия институционален и административен капацитет за пълноценно участие в
процеса на изготвяне и провеждане на паричната политика на общността; да изгради ефективна инфраструктура, която да позволи ефективното прилагане на паричната политика на общността и интегрирането
на националната платежна система в европейската; да осъществява надзорната си функция, като поддържа висока степен на устойчивост на банковата система и подготви и въведе европейското банково
законодателство и регулации.
