От началото на тази година МЗ финансира болниците с държавно и с общинско участие по договори за реално извършена дейност
Политиката на Министерство на здравеопазването в сферата на заетостта и доходите е съобразена с общите принципи и цели на правителствената стратегия за реформиране системата на болничната помощ.
Основен приоритет в нея е усъвършенстването на модела на финансиране на болниците и принципите за определяне на заплатите на персонала. Това обясни министърът на здравеопазването Славчо Богоев по
време на парламентарния контрол днес в отговор на актуален въпрос на народния представител Васил Паница относно заплатите на медицинския персонал в лечебните заведения за болнична помощ.
Министър Богоев посочи някои от основните нови регулаторни механизми на тази политика. За първи път от началото на тази година цялата маса на средствата от публичните фондове, които болниците
получават, се определя по единни, ясни и предварително определени икономически правила и критерии, подчерта министър Богоев. От началото на тази година МЗ финансира болниците с държавно и с
общинско участие по договори за реално извършена дейност. Средствата, които болниците получават от НЗОК, са на база сключените договори за клинични пътеки за болнична помощ и за
високоспециализирани медицински дейности.
С издадената от министъра на здравеопазването Инструкция №1 за образуване на средствата за работна заплата в лечебните заведения за болнична помощ с държавно и с общинско участие се определят общи
ред и правила за образуване на общата маса на средствата за заплати на персонала независимо от източниците на финансиране, подчерта министър Богоев. Според него новият модел за определяне на
средствата за заплати в болниците през 2004 г. е значително по-либерален в сравнение с прилагания в предходните години. Болниците, които са приключили с положителни финансови резултати към
съответното тримесечие на годината и нямат просрочени задължения, могат да формират средствата за заплати без каквито и да е ограничения, подчерта министърът.
В инструкцията е уточнено, че в определените по този начин средства за заплати се включват и не по–малко от 40% от приходите, реализирани по договори с НЗОК. Така болниците с по–висок дял на
приходите от клинични пътеки могат да разпределят за възнаграждения и по–голяма част от средствата за заплати на персонала. Така те могат да осигурят необходимия прираст на възнагражденията на
целия персонал, а не само на тези, които работят по клинични пътеки, обясни министър Богоев.
За първи път през тази година с договорите за финансиране вече не се определят т. нар. разчетна численост на персонала и разчетна средна брутна работна заплата, напомни още министър Богоев.
Определянето на числеността на персонала, както и на равнището и структурата на основните и допълнителните възнаграждения на персонала са изцяло в правомощията на ръководствата на болниците и
съответните клиники и отделения.
Така последователно се прилага принципът числеността и възнагражденията на лекарите и останалия персонал да се формират в самите болници и то в зависимост единствено от равнището на приходите, т.е.
от обема, структурата и сложността на дейностите, които извършват, коментира новия подход министър Славчо Богоев.
В отговора си министърът на здравеопазването коментира и основните резултати след промените във финансирането и образуването на заплатите в болниците. Той посочи, че средствата, изплатени за
възнаграждения и социално и здравноосигурителни плащания на персонала на болниците с държавно и с държавно и общинско участие през 2003 г., са в размер на 219 млн. лв., при 179 млн. лв. през 2002
г. Т.е. за една година средствата за възнагражденията са увеличени с 40 млн. лв., или 23 %. Средната месечна брутна работна заплата в държавните и областните болници през 2003 г. е 354 лв., при 265
лв. през 2002 г., като за една година е увеличена с 89 лв. месечно, или с 34 %.
Разходите за заплати и осигуровки на персонала в държавните и областни болници през първото тримесечие на 2004 г. са 54 млн. лв., като в сравнение с първото тримесечие на миналата година са
увеличени с 10 млн. лв., или с 22%.
Формираната на тази база средна брутна месечна работна заплата за първото тримесечие на 2004 г. на държавните и областни болници е 361 лв., като при съпоставима годишна база за същия период на
миналата година е била 291 лв., или е налице увеличение с 70 лв. (24%). Средната месечна брутна работна заплата в многопрофилните и специализирани общински болници за първото тримесечие на 2004 г.
е 308 лв., като увеличението в сравнение с 2003 г. е с около 15 – 25%.
По съществено е, че диференциацията между средната работна заплата в университетските и областните болници, в които делът на висококвалифицирания персонал е значително по–висок, и средната заплата
в общинските болници, е само 53 лв., или около 20%, посочи министър Богоев.
В системен план във всички болници е налице устойчива тенденция на увеличаване на равнището на средствата за заплати и на индивидуалните възнаграждения. Подобрена е и структурата на заплащането на
медицинския персонал в болниците, като се увеличава делът на динамичната част на възнагражденията, която зависи от обема и качеството на работата на лекарите, изтъкна министър Богоев.
