От 1 януари 2005 г. осигурителната тежест в 15 бранша, сред които строителството, добивната промишленост и текстилът, ще нарасне средно с 8.6%. Толкова е сумарното увеличение на минималните осигурителни прагове плюс новата диференцирана вноска във фонд "Трудова злополука и професионална болест".
Груби изчисления на "Дневник" сочат, че предприятията от "най-тежките" отрасли ще внесат през следващата година около 24 млн. лв. повече във фонда. В същото време се очаква леко да намалеят осигуровките, плащани от около 70% от работодателите - в банковия сектор, услугите и високотехнологичните дейности (виж таблицата в края на текста).
С одобрения от правителството през миналата седмица бюджет на държавното обществено осигуряване за пръв път и у нас се въвежда диференцираната вноска във фонда, различна за различните браншове. Сега всички компании, независимо дали работниците им са в рудници или в офиси, отчисляват във фонда по 0.7% от осигурителния доход на заетите при тях. С парите Националният осигурителен институт изплаща евентуални разходи за загуба на работоспособност вследствие на професионално заболяване, злополука и при смърт на работното място. С 6 млн. лв. ще се увеличат приходите във фонда през следващата година, сочи неговият проектобюджет. Като цяло осигурителната тежест няма да нарасне, тя ще се преразпределя между компаниите според характера на производството в тях, коментира зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян.
В Кодекса за социално осигуряване е записано, че вноската трябва да се определя всяка година според основната дейност на предприятието, честотата и тежестта на трудовите злополуки и професионалните болести, броя и тежестта на нарушенията, изпълнението на инвестиционни програми и степента на професионалния риск. Разликата в процентите отчисления между най-безопасните и най-опасните браншове е 0.7%, като минималната вноска е 0.4%, а максималната става 1.1 на сто.
С най-голям процент ще се облагат 15 икономически дейности с тежки условия на труд, между които добивната индустрия, металолеенето, дърводобивът, строителството, рециклирането на отпадъци . В тези
браншове по данни на статистиката и на браншовите организации са заети над 210 хил. души, а според синдикални изчисления броят на работещите при вредни условия дори надхвърля 300 хил.
Най-малко ще плащат заетите с компютърни технологии, в образованието, операциите с недвижими имоти, търговията на дребно. В рамките на досегашното облагане остават държавното управление, услугите за граждани, събирането на отпадъци и обувната промишленост.
В списъка на пръв прочит има и недомислици. Например производството на пластмаси попада в по-нездравословна категория, отколкото останалата химическа индустрия, а нефтопреработката и ядреното
гориво са оценени като по-безопасни, отколкото производството на храни и напитки, твърдят браншови организации. Производството на кожено облекло и обработката на кожи са включени в дейностите с
процент на осигуровката 0.4%, докато сродното им производство на обувки и сарашки изделия е с 0.7%.
Все още нямаме разчети колко ще поскъпнат разходите за труд в нашия отрасъл, коментира изпълнителният директор на Българската минна камара Петър Петров. Според него, въпреки че е ясно, че отрасълът е тежък, при сегашната методика не е отчетен приносът на отделните работодатели към подобряването на безопасността в техните предприятия, както и вложените инвестиции за модернизиране на трудовата среда. Петров припомни и за друга несправедливост, която вече е съсипала множество компании. Става въпрос за разпоредбата в Кодекса на труда, според която работодателите отговарят с имуществото си за заболявания или травми, дори ако вината е на самия работник.
Определеният процент за металургията не е много реалистичен, каза и мениджърът по човешките ресурси в Комбината за цветни метали - Пловдив, Красимир Орловски. Отрасълът също е сред "наказаните" да плащат максималния процент осигуровки. Според него вноската би трябвало да бъде определена с по-диференциран подход - според категориите персонал в предприятието независимо от бранша. Трябва да се отчетат и реалните условия в големите компании, както и всичко направено от мениджърските екипи за подобряване на безопасността, настоява Орловски.
Той препоръча да се потърсят други критерии, свързани с качеството на управление на системата за здраве и безопасност в дружествата. Отделните фирми инвестират различни средства в тази дейност и затова не бива да бъдат поставени под еднакъв знаменател, допълни мениджърът.
Същото потвърди и председателят на Съюза на предприятията по оползотворяване на отпадъците в България Красимир Кацаров. "Това решение не е съгласувано с нашата организация, със сигурност разходите на компаниите в бранша ще нараснат. Дори процентът да не е голям, на фона на тежкото състояние на този бизнес, който в момента финансира и събирането, и преработката на отпадъците, липсата на всякакви преференции ще доведе до нови затруднения и забавяне на модернизацията", каза Кацаров.
Затова представители и на браншови съюзи, и на отделни предприятия настояват фирмите да имат възможност да поискат индивидуален одит и да докажат, например пред Главната инспекция по труда, че не заслужават санкциониращата вноска. Те припомнят, че на практика не действа и текстът в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, според който при инвестиции в нова техника и технологии компаниите ползват митнически и данъчни облекчения.
Осигуровките са диференцирани въз основа на данните по три основни критерия за последните три години - от 2001 до 2003 г. включително. С най-голяма тежест е статистическата информация за разходите, свързани с трудовите злополуки и професионалните болести. Другите два критерия са честотата и тежестта на трудовите злополуки по браншове. Предстои Народното събрание да узакони новата скала.
----------
Осигуровки във фонд "Трудова злополука и професионална болест"
Бранш % през 2005 г.
добив на въглища и торф 1.1
производство и леене на метали 1.1
производство на автомобили и ремаркета 1.1
строителство 1.1
производство на хартия и картон 0.9
селско и ловно стопанство 0.9
производство на мебели 0.9
производство на изделия от текстил и облекло 0.9
производство на храни и напитки 0.9
производство на химични продукти 0.7
държавно управление 0.7
туристически агенции 0.7
дейности в културата, спорта и развлеченията 0.5
производство на тютюневи изделия 0.5
издателска и полиграфическа дейност 0.5
здравеопазване и социални дейности 0.5
хотели и ресторанти 0.5
финансово посредничество 0.4
рибно стопанство 0.4
дейност на синдикални, политически, религиозни и обществени организации 0.4
застрахователна дейност 0.4
Източник: Проектозакон за бюджета на държавното обществено осигуряване
