Разгласяването трябва да става с хиперлинкове и трябва да е насочено към нова публика
Собственик на уебсайт може чрез хиперлинкове да препраща към закриляни произведения, които са свободно достъпни на друг сайт, без разрешението на носителите на авторското право. Това е така дори и когато интернет потребителите, активирали интернет връзката, остават с впечатлението, че произведението се показва на сайта, на който е публикувана, обяви днес Съдът на Европейския съюз.
Решението е във връзка с възникнал казус с шведски журналисти. Такъв обаче съществува във всички страни, включително и у нас.
Конкретният повод за решението е следният: статии от пресата, написани от няколко шведски журналисти, са публикувани като свободно достъпни на уебсайта на Göteborgs-Posten. Шведското дружество
Retriever Sverige е оператор на уебсайт, който предоставя на клиентите си активни интернет връзки (хиперлинкове) към статии, публикувани на други уебсайтове, сред които е и сайтът на
Göteborgs-Posten. Retriever Sverige обаче не е поискало разрешение от съответните журналисти за качването на хиперлинковете към публикуваните на сайта на Göteborgs-Posten статии.
Svea hovrätt (апелативен съд "Свеа", Швеция) сезира Съда на Европейския съюз с въпроса дали предоставянето на такива връзки представлява акт на публично разгласяване по смисъла на правото на Съюза.
При положителен отговор създаването на хиперлинкове без разрешението от носителите на авторското право не би било възможно. Всъщност правото на Съюза предвижда, че авторите имат изключително право
да разрешават или да забраняват публичното разгласяване на техни произведения.
В постановеното днес решение Съдът приема, че предоставянето на активни интернет връзки към закриляни произведения представлява акт на разгласяване. Този акт се определя като публично предоставяне
на разположение на произведение по такъв начин, че всеки да може да има достъп до него (дори и ако не се възползва от тази възможност). Освен това разгласяването на сайта на Retriever Sverige може
да бъде считано за публично, тъй като броят на потенциалните му потребители е неопределен и доста голям.
Съдът обаче напомня, че разгласяването трябва да бъде насочено към нова публика, тоест към публика, която носителите на авторското право не са взели предвид, когато са дали разрешение за първоначалното разгласяване.
Съдът счита, че в случая на сайта на Retriever Sverige такава "нова публика" липсва. Всъщност, тъй като произведенията, предлагани на сайта на Göteborgs-Posten, са свободно достъпни, потребителите
на сайта на Retriever Sverige трябва да бъдат считани за част от публиката, която журналистите вече са взели предвид при даването на разрешение за публикуването на статиите на сайта на
Göteborgs-Posten. Това заключение не може да бъде поставено под въпрос от обстоятелството, че интернет потребителите, които активират интернет връзката, остават с впечатлението, че произведението
се показва на сайта на Retriever Sverige, докато в действителност то се показва на сайта на Göteborgs-Posten.
С оглед на това Съдът стига до заключението, че собственик на уебсайт като Retriever Sverige може без разрешение от носителите на авторското право да препраща чрез хиперлинкове към закриляни
произведения, които са свободно достъпни на друг сайт.
Това не би било така, ако хиперлинк позволява на потребителите на сайта, на който той е качен, да заобиколят ограничителните мерки, наложени на сайта, където е публикувано закриляното произведение, с цел ограничаване на публичния достъп само до определени абонати, тъй като в такъв случай носителите на авторското право не са взели предвид тези потребители като потенциална публика, когато са дали разрешение за първоначалното разгласяване.
Съдът приема, че държавите членки нямат право да предоставят по-широка защита на носителите на авторско право, като разширят понятието "публично разгласяване". Всъщност, това би довело до законодателни несъответствия, а оттам и до правна несигурност, докато разглежданата директива има за цел да разреши именно тези проблеми.
