Въпросът с помирителната комисия все още чака своето решение
Управление "Застрахователен надзор" към Комисията за финансов надзор е разпратило писмо за намерение до всички застрахователи, касаещо въвеждането на ежемесечно отчитане на дружествата. На този
етап застрахователните компании представят в надзора годишен финансов отчет в срок до 31 март следващата година и тримесечни отчети до края на месеца, следващ тримесечието.
Предвижда се дружествата да продължат да представят тези отчети, като подават обаче и ежемесечна информация за дейността си. Най-вероятно месечните отчети ще съдържат по-малко информация от тази в
тримесечните, съобразявайки се с по-кратките срокове, които ще имат застрахователните дружества, за да я подготвят. На този етап обаче все още няма окончателно решение.
Новият начин на отчитане ще спомогне за по-голямата прозрачност на този вид дейност, от една страна, и от друга, за осъществяването на по-ефективен контрол върху дружествата, твърдят от
надзора.
И до днес надзорът и Асоциацията на българските застрахователи не могат да намерят общ език във връзка със създаването на т. нар. помирителна комисия. За голямо съжаление губещата страна в този
спор са застрахованите лица, а не институциите. Именно застрахованите се оказват жертва на абсурда, регламентиран от законодателя. Оказва се, че застрахованият ще се жалва от застрахователя пред
застрахователи.
В Закона за застраховането е записано, че Асоциацията на българските застрахователи създава на свои разноски помирителна комисия по сигнали и оплаквания на застраховани лица, като пак в закона се
предвижда членовете на комисията да разясняват правата на застрахованите и на кандидатите за застраховане, да разглеждат сигнали и оплаквания във връзка с нарушения на застрахователите, както и да
посредничат за извънсъдебно решаване на спорове между застрахованите и застрахователите.
До този момент обаче помирителна комисия няма, а срокът, в който тя трябваше да бъде създадена, изтече още на 28 февруари тази годинал
Законът предвижда нейното учредяване в тримесечен срок от влизането му в сила.
До тази ситуация се стигна, след като Асоциацията на българските застрахователи отказа категорично да създаде комисията, още повече да прави разходи за своя сметка. От надзора твърдят, че законът
не казва как трябва да постъпят в този случай. Въпреки че точно той посочва, че при неизпълнение на задължението заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
Застрахователен надзор, посочва по своя инициатива до трима членове на комисията и определя тяхното възнаграждение. Хипотетично обаче надзорът, дори и да упражни това си право, дадено му по закон,
и да назначи конкретни лица, но Асоциацията откаже да им плаща, както вече е заявила, тогава какъв е смисълът от този неработещ текст. Той просто не може да бъде приложен. Абсурдът става още
по-голям, тъй като, ако Асоциацията на българските застрахователи се пререгистрира под ново име, тогава заложените текстове в закона просто няма да важат за нея, а ще се отнасят за вече
несъществуваща организация.
Още през март тази година от Съюза на застрахованите в България поискаха текста, касаещ създаването на помирителната комисия, да бъде обявен за противоконституционен. Тогава от съюза разпратиха
своето мотивирано предложение до президента, Министерския съвет, главния прокурор, Върховния административен съд, Върховния касационен съд и парламентарните групи. За съжаление обаче реакция от
сезираните държавни институции до момента също няма.
Според председателя на Съюза на застрахованите в България Георги Бакалов комисията прилича повече на административно производство, тъй като решаващият орган е този, от който застрахованият се
оплаква.
Според него още по-обезпокоителен е текстът, съгласно който жалби срещу застрахователи може да се подават пред управление Застрахователен надзор към Комисията за финансов надзор, ако в тримесечен
срок от сезиране на помирителната комисия тя не е предприела съответните действия.
Практически е въведена задължителна процедура, предхождаща подаването на жалби срещу застраховател пред надзорния орган.
Застрахованият би трябвало първо да подаде жалба пред помирителната комисия и едва след изтичане на тримесечния срок може да подаде жалба пред надзора, коментира Бакалов. Съгласно Закона за
застраховането обаче жалба се подава, когато са застрашени интересите на застрахованите лица. Вместо веднага да получи защита чрез разглеждане на жалбата му, застрахованият ще трябва да мине през
нововъведената процедура, допълни Бакалов. Последната може да завърши и с мълчалив отказ да бъде разгледана жалбата. Законът не само че не защитава застрахования потребител, но и въвежда
по-неблагоприятен ред за защита от досегашния, обобщи Бакалов.
Изглежда, решаването на този проблем се оказва доста деликатен въпрос. Въпреки това обаче застрахованите лица са в правото си да се жалват срещу извършените нарушения от страна на застрахователите.
Така че и в момента поради липсата на орган, който да приема тези жалби, застрахователният надзор продължава да извършва тази дейност.
Над 90% от споровете са свързани с размера на изплатените имуществени обезщетения в автомобилното застраховане, обясниха от надзора.
Получавайки конкретната жалба, от надзора изпращат писмо до застрахователя, срещу когото е подадена тя, в което изискват допълнителна информация по случая, така че да стане ясно какво точно се е
случило, за да се вземе отношение по въпроса. В случай че застрахованото лице не е доволно от решението на надзора, то може да потърси правата си по съдебен ред. Повечето от застрахованите обаче се
отказват, тъй като поради тромавостта на съдебната система техните искове биха могли да се точат години наред.
Проблемът за този вид жалби идва от различните методи, които ползват застрахователите при оценка на щетите. Вероятно нещата ще се променят, когато се въведе единна методика за тяхното оценяване.
Както в. ПАРИ писа, Асоциацията на българските застрахователи вече е изготвила такъв проект, който е разпратила до всичките си членове. Всъщност това задължение на асоциацията е вменено и в Закона
за застраховането.
Да, но какво става с останалите жалби? В другите държави този въпрос е решен чрез създаване на омбудсман в областта на застраховането.
