Надзорът има много важни задачи, които да разрешава, подчертава експертът
Не е удачно да се говори за обединение на БНБ и КФН, каквито идеи се лансират. Това мнение сподели, цитиран от pressadaily.bg, Николай Василев, вицепремиер и икономически министър в периода 2001-2005 г. Василев мотивира мнението си с няколко довода.
Един от тях е, че всяка организационна промяна означава каж на системата от една година. "Който го е преживял, знае за какво става дума. Нови закони (кой коя година ще ги напише и приеме?), нови ръководства (кой парламент и кога ще ги избере?), нови кадри, сгради, бюджети, софтуери и много други детайли. Междувременно в преходния период повечето от служителите, очаквайки промените да ги засегнат, следят политическите процеси, а не всекидневната си работа. А важни и спешни текущи задачи в момента и в двата органа не липсват", посочва Василев, цитиран от pressadaily.bg, мотивирайки се с това, че голяма част от изградения с много усилия административен капацитет ще се изпари.
Той определя организационното преструктуриране като порочна практика, която води само до негативни резултати.
Обединението на големи структури обикновено води до неглижиране на едната "половина", подчертава експертът като основателна причина да не се пристъпва към реформата.
"Вместо да се обединява с други органи, по-добре е КФН да се концентрира върху своите си задачи. През последните години комисията отигра добре няколко ситуации. Противопостави се на идеята
Сребърният фонд да инвестира [приоритетно] в български ДЦК. Жалко, че тогава повечето от нас не се сетиха да повдигнат темата защо половината от средствата на Фонда за гарантиране на влоговете в
банките също са в български държавни ценни книжа. КФН не допусна грешка в сложния гамбит с неосъществената продажба на голям пенсионен фонд. Комисията също така се обяви против частичната
национализация на частните пенсионни фондове, която беше много погрешна стъпка. Годините след 2008-ма са трудни, но и застраховането, и инвестиционният бизнес все пак гледат напред, макар понякога
отношенията с регулатора да са по-бавни и по-формални от желаното", анализира ситуацията Василев.
Той препоръчва КФН да съсредоточи вниманието си върху това в какво инвестират приоритетно някои пенсионни и договорни фондове, както и застрахователни компании, а така също и как се развиват
капиталовите пазари, както и какво е корпоративното управление на публичните дружества.
В анализа си Василов засяга и въпроса за финансирането на КФН. Комисията е бюджетна организация, която изпитва традиционните проблеми на министерствата и агенциите, затова заплатите не са
адекватни, коментира той. "Един от предлаганите варианти е КФН да се финансира от таксите и глобите в секторите, които регулира, а те и днес не са ниски. Тук критиците правилно съзират конфликт на
интереси - комисията ще има интерес да събира колкото може по-високи такси и глоби за щяло и нещяло, защото това е единственият начин да се повишат приходите и съответно доходите там. Друг вариант
е просто КФН да лобира пред финансовото министерство за по-висок бюджет през следващите години. А браншът би следвало да я подкрепи, защото всички имат интерес от по-професионален регулатор, в
който работят по-добре обучени, по-добре платени и с предишен опит", препоръчва Василев.
В момента Николай Василев е управляващ партньор в инвестиционна компания. Целият текст е публикуван във вестник "Преса".
