Регулирането на инвестициите на пенсионните фондове е проблем №1 за постигане на допълнителното пенсионно осигуряване. За да се запази положителната тенденция за развитие, му са необходими промени на законодателството в областта на допълнителното пенсионно осигуряване.
През 2001 година броят на осигурените лица в осемте доброволни пенсионни фонда е нараснал със 72 390 според данните на ДАОН, което е с 19,11 на сто и е достигнал 451 185 души, от които 64,73 на сто
се осигуряват с месечни осигурителни вноски. Коефициентът на заместване на пенсионния доход при пенсионните схеми с дефиниран размер на осигурителните вноски в много голяма степен зависи от
постигнатата норма на възвръщаемост от управлението на активите във фонда. Инвестиционният риск, проявяващ се като колебания в размера на реализираната доходност от инвестициите на пенсионния фонд,
доминира сред рисковете, съпътстващи дейността на този вид ПФ според Бисер Петков, председател на ДАОН. Инвестициите се подчиняват на финансовите цели и често са обект на натиск за инвестиране по
социално отговорен начин.Инвестиционната политика на пенсионните фондове е строго регламентирана с цел постигане на по-висока сигурност.съчетана с добра доходност. В практиката на инвестиционното
регулиране на пенсионните фондове намират приложение два алтернативни подхода. Подход на благоразумния инвеститор и Подход на количествени портфейлни ограничения.
Диверсификацията на инвестициите е крайната цел и тя се постига по различен начин. В България е възприет подходът на количествени портфейлни ограничения чрез установяване на инвестиционни лимити
преди всичко по отношение на притежавани на отделни класове активи. Количествени ограничения се прилагат и по отношение на инвестициите в инструменти, издадени от един емитент. С цел избягване на
конфликт на интереси и защита на риска от неплатежноспособност се забраняват или се ограничават инвестициите на пенсионните дружества в активи на управляващото фонда дружество. Необходими са
количествени ограничения на долни и горни граници за инвестиране в отделни класове активи. Разпоредбите за инвестиране са разгледани в ЗДДПО и КЗОО.
В момента се обсъждат промените,които трябва да бъдат направени. Водещите принципи при управлението на средствата на пенсионните фондове са надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация. В
промените трябва да се определят лимитите за инвестициите и да бъдат установени като максимални размери с цел по-голяма диверсификация на риска. Трябва да бъде регламентиран начинът за инвестиране
в чужбина. Необходимо е директно определяне на максимални нива или правила за валутно съответствие между активи и пасиви. Тези правила трябва да бъдат достатъчно гъвкави за осъществяване на
инвестиционната политика. Банките 1 имат право да инвестират 39% от банковите депозити в чужбина.
Оповестяването на информация за инвестиционната политика трябва да стане задължителна, за да бъдат осигурените лица достатъчно информирани и да се повиши доверието в пенсионната система. За да
могат да отговарят на нуждите на осигурените лица, пенсионно-осигурителните дружества трябва да могат да разкриват повече от един професионален или универсален фонд.
Например дадено дружество може да управлява универсален пенсионен фонд, чиито активи са вложени предимно в акции и чиято насоченост ще бъде насочена предимно към младите хора.
Друго дружество би предпочело да инвестира средствата на фонда предимно в ценни книжа с фиксирана доходност предимно за нуждите на хората в пред-пенсионна възраст. Размерът на осигурителната вноска
в много голяма степен зависи от постигнатата норма на възвръщаемост от управлението на активите на фонда.
Затова размерът на вноските трябва да бъде фиксиран в Кодекса за задължително обществено осигуряване. Според специалистите не е подходящо размерът да се определя всяка година с бюджета на
Националния осигурителен институт. Това не улеснява развитието на пенсионната индустрия и не позволява на лицата да прогнозират размера на пенсиите си.
Пенсионно-осигурителните дружества са затруднени да планират финансовите си операции, а също така ДАОН и ПОД не са в състояние да се ориентират за финансовата стабилност на дружеството.
Инвестирането в система, която не може да даде информация за евентуалния коефициент на заместване, получен в бъдеще, подкопава доверието в пенсионната система. Вторият стълб предлага на по-младите
възможност за подобри пенсионни доходи, а размерът на вноските трябва да бъде такъв,че да позволи значително по-благоприятен коефициент на заместване. Настоящият размер на вноската от 2% е
изключително нисък, отнесен към административните разходи за поддържане на индивидуалната партида и към нивото на дохода на членуващите в универсални пенсионни фондове. В резултат се получава ниско
нетно ниво на доходност, особено имайки предвид малката доходност на инвестициите на пенсионните фондове поради недобре развитите капиталови пазари в България. Това може да доведе голяма част от
пенсионните дружества до фалит. Затова размерът на осигурителните вноски през следващите 5 години трябва да нарасне до 7%,тъй като това ще доведе до два пъти по-големи пенсии.
Радостина Камбурова
