По данни на КНСБ броят на българските граждани в Германия непрекъснато се увеличава
Около 2000 българи са сигнализирали за трудова експлоатация в Германия през миналата година, съобщи Иван Иванов, консултант към центъра за консултации на проекта "Справедлива мобилност" във
Франкфурт. Той участва на пресконференция на тема "Трансгранично сътрудничество между синдикалните организации в България и Германия с цел предотвратяване на трудова експлоатация на български
граждани, работещи в ЕС" заедно с консултанта от "Справедливо командироване" към КНСБ Нели Ботевска. Двата проекта се реализират съвместно между КНСБ и ДГБ- Германският съюз на синдикатите (DGB,
Deutscher Gewerkschaftsbund). Иванов обясни, че в Германия има девет центъра за консултации, където се предоставя информация и помощ на работници от Източна Европа, предимно от Полша, България и
Румъния. Най-често оплакванията са от домашни помощници, социални асистенти, строителни работници, заети в ресторантьорството.
Случаите на нарушения понякога са драстични. При домашните помощници се наблюдава работа без договори за командироване, а с трудови договори за 2, 4 или дори един час работа на ден, а фактически се
извършва денонощно обслужване на болен. Липсва всякаква връзка с органи за контрол, както и социални контакти. Хората живеят в домовете на болните, като в началото не владеят добре езика, дори и не
разбират какво точно извършват, липсват медицински познания и подготовка. Нели Ботевска посочи, че дори семейството на обслужвания човек да е изрядно и да е изплатило сумата към агенцията -
българска или германска, това не е гаранция, че изплащането на възнаграждението ще бъде извършено.
При строителните работници случаите са свързани с командировани от българска фирма. Подписват се договори за едно възнаграждение - минимално за Германия, а се изплаща друго и то когато
работодателят пожелае. Работи се извънредно, без да се заплаща извънредният труд - включително и в съботи и недели, както и в повечето случаи се работи на обекти и извън официалното работно време
от 8 часа. Сигнали до ГИТ в тези случаи констатират нарушенията, от работодателите се изисква документация, удостоверяваща трудовото правоотношение, като работниците са насочвани да заведат трудово
правни дела за неизплатени заплати и други.
Нарушенията са свързани и с предоставяне на трудовия договор преди заминаване, липса на допълнително споразумение за командировката, липса на документи за извънредния труд, за осигуровките. Често
се предоставят договори на хората без да превеждат, дописани на гърба ръкописно с актуалното заплащане. Ботевска разказа за жена, изпратена да се грижи за болна от малария, без да знае за болестта,
която дори не си е получила пълното възнаграждение. Подаден е сигнал на трудовата инспекция в регион Бургас, където е регистрирана фирмата, собственост на германска гражданка. Най-често се правят
консултации на граждани от Полша - около 40 процента, от България - около 22 процента и от Румъния - 19,4 на сто. Румънците в Германия са повече от българите, но българите търсят по-често
консултации, обясниха консултантите към проекта.
По данни на КНСБ броят на българските граждани в Германия непрекъснато се увеличава. През октомври миналата година те са над 300 000 души. Към август 2017 година броят на тези, които работят в
Германия със задължително социално осигуряване, е бил 108 794 души, като се е увеличил с 16 655 души спрямо август 2016 година, което е нарастване с 18,1 процента. През юли 2017 година заетите
българи без задължително социално осигуряване, в това число и заетите на непълно работно време, както и самостоятелно заетите, са били 32 174 души, с 2 434 души повече спрямо същия месец на
предходната година.
Броят на българите през октомври 2017 година, регистрирани като търсещи работа, е бил 53 015 души, безработните с право на обезщетение в Бюрата по труда в Германия през октомври 2017 година са били
23 905 души, с близо 2000 повече спрямо октомври 2016 година. През юли 2017 година 83 266 българи са получили някакъв вид социални помощи, докато година по-рано техният брой е бил 74 291
души.
Към юли миналата година 30,4 на сто от българските граждани в Германия са получавали социални помощи, а една година по-рано този процент е бил 30,6 процента. Социални помощи получават 11,6 на сто
от румънците, а средно за Германия този показател е 7, 1 на сто.
"Нашите българи често предприемат миграция с цел сезонна работа зад граница. Целта е прибиране на реколта. Сезонната работа означава краткосрочна заетост, която често пъти отпада от възможностите
за регламентиране", коментира Валентина Васильонова от синдиката в земеделието. Тревожим се в това, че в земеделието можеш да упражняваш труд без договори. Така расте броят на хората, които попадат
в уязвимост в трудова експлоатация, категорична бе тя.
