Няколкостотин постройки в България са получили щети при труса край Самотраки
Отзвукът от организираната от ИНСМАРКЕТ преди два дни Международна конференция "Катастрофичните рискове в България – йерархия на отговорността" продължава: днес Нова телевизия бе поканила за разговор двама от избраните от нас лектори. В студиото на "Здравей, България” проф. Емил Ботев от катедра "Сеизмология” към БАН и проф.Йордан Милев, преподавател от Университета по архитектура, строителство и геодезия, още веднъж обобщиха ситуацията в страната.
Изнесените данни, че всяка четвърта сграда в България пада при земетресение с магнитуд над 7 по Рихтер, не са новини, а са добре известни и на оторизираните органи факти, отбеляза проф. Емил Ботев, ръководител на катедра "Сеизмология” към БАН. "Никой не говори за паднали сгради, а за такива с разрушителни повреди. Това означава пукнатина в стената от единия до другия край и наличие на дупки”, поясни сеизмологът. По думите му падналите сгради се отнасят към следваща категория – "срутване”. Става въпрос за обща, а не детайлна оценка на евентуални последствия за района на София, уточни експертът. На нея се базира и прогнозата, че 4 500 души може да загинат при такъв трус.
Световната статистика след разрушителни земетресения, между 6,5 и 7,5 по Рихтер, показва, че в урбанизираните райони, като София, разрушенията зависят от качеството на строителството, добави проф. Йордан Милев, преподавател от Университета по архитектура, строителство и геодезия. "В Япония напълно разрушените сгради са от порядъка на 3 - 4%, в Мексико – 5 - 6%, в Турция около 10%. Не може да говорим, че всяка четвърта сграда ще падне, но ние сме по-близо до Турция”, смята експертът. Той подчерта, че от много време в България не е имало силно и разрушително земетресение в урбанизирана зона. Проблемните сгради трябва да бъдат идентифицирани и адекватно усилени, каза Милев.
Панелните блокове, в които по някои данни живеят около 800 хил. българи, попадат в средна категория, отбеляза сеизмологът Емил Ботев. При панелните сгради проблемът е в състоянието на връзките, което не е съвсем сигурно, поясни проф. Милев. "Поради тази причина не можем да кажем дали една панелна сграда е опасна или не е. Тези сгради искат много сериозна поддръжка. Всякакви течове в хидроизолациите могат да доведат до корозия и нарушение във връзките. Това е причината за случаите на паднали панели”. При тухлените сгради проблемът е в крехките материали, обърна внимание експертът и даде пример с Япония, където те са табу.
Няколкостотин сгради са получили козметични повреди след последното силно земетресение, усетено в България – трусът с епицентър при гръцкия остров Самотраки, обяви проф. Емил Ботев.
"Сградите построени преди 1960 г. не са сеизмично осигурени. След това те са осигурявани в различна степен”, коментира Йордан Милев. Той припомни, че съвременните български сеизмични норми влизат в сила през 1987 г. след земетресението в Стражица. Това не означава обаче, че сградите, построени преди това, са рискови: "За да се каже дали една страна е рискова, е необходима сеизмична оценка. В България обаче това не се прави, няма и нормативи за такава оценка. Основният проблем със сградите у нас е, че не са поддържани”.
Средностатистически силно земетресение в района на България става през 250 години. Няма обаче никаква гаранция, кога ще удари такъв трус, предупреждават сеизмолозите. Днес сме в началото на един от тези "опасни периоди”, твърдят експертите, но казват, че не са обезпокоени за сеизмичната обстановка в момента.
Разговорът с учените може да видите ТУК.
