Това са дейности, като туризма, охранителния бизнес, производството на хляб и на дрехи, както и за заплатите на свещениците, тъй като в тези дейности средната заплата е равна на минималната
Замразяване на минималната работна заплата за 15 икономически дейности през 2019 г. предложиха от Асоциацията на индустриалния капитал по време на заседанието на Съвета за тристранно
сътрудничество. Предложението е свързано с обсъждането на заложеното в бюджета за догодина увеличение на минималното възнаграждение от 510 на 560 лева, припомня Дарик. От Асоциацията настояват за
неприлагане на това увеличение в дейности, като туризма, охранителния бизнес, производството на хляб и на дрехи, както и за заплатите на свещениците, тъй като в тези дейности средната заплата е
равна на минималната.
Всички работодателски организации се обявиха против предложеното от правителството увеличение на минималната работна заплата. Сред аргументите на бизнеса са липсата на механизъм за определянето й и
административното налагане на нови размери чрез средносрочната бюджетна прогноза.
От Асоциацията на индустриалния капитал (АИК) припомниха своето предложение минималната заплата да се договаря по икономически дейности за всяка година. Тъй като това няма да бъде възможно за
2019-а, да влезе в сила от 2020 г., а за догодина да се приеме компромисно решение за 15 от общо 88 икономически дейности минималната заплата да остане 510 лева, а да не се увеличава. Обяснението
на Васил Велев от Асоциацията е, че в тези дейности, като например пчеларство, хлебарство, хуманното здравеопазване в частта на медицинските сестри, акушерите и рехабилитаторите, както и
религиозните дейности свързани с българската православна църква, е че средният осигурителен доход е равен на минималната работна заплата към момента.
Затова е нужно отлагане на увеличението тъй като няма логика средното заплащане на труда да е толкова близо до минималното. Велев посочи още, че в някои области у нас минималната работна заплата
достига до 80% от средната работна заплата. Той обяви, че работодателите не желаят хората да получават минимални заплати.
От Българската търговско-промишлена палата посочиха, че предложеният ръст с 50 лева на минималното възнаграждение от 1 януари догодина ще струва на бизнеса 284 млн. лева.
Синдикатите от своя страна защитиха предложението увеличение и припомниха, че покупателната способност на българите изостава спрямо тази на европейците.
