Според синдиката крайно недостатъчно е до търговете по ЗОП да не се допускат само фирми, които не са внасяли дължимите осигурителни вноски
От КНСБ поискаха фирми, които не са изплатили заплатите на работниците си и не спазват трудовите норми да не бъдат допускани до конкурси за обществени поръчки. Освен това синдикатът иска български фирми да са с предимство при конкурсите.
Въпреки заложените положителни промени в проектозакона за обществените поръчки, в него все още има значителни пропуски.
Това се посочва в позиция на КНСБ във връзка с внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки /ЗОП/.
Според синдиката крайно недостатъчно е до търговете по ЗОП да не се допускат само фирми, които не са внасяли дължимите осигурителни вноски.
Недопустимо е поръчки да се печелят от фирми, които не изплащат работни заплати и не спазват законови и договорени трудови стандарти, посочват от синдиката. Това задължение трябва да съществува, както към участниците в процедурите, така и към подизпълнителите на обществената поръчка, се допълва в позицията.
От КНСБ смятат, че трябва да се отхвърли възможността за кандидатстване на офшорни фирми, да не се допуска /освен в строго определени случаи/ процедурите да се печелят с дъмпингови цени и съкратени срокове, а в последствие чрез анекси да се договарят условия, различаващи се от първоначалните и с по-голяма полза за изпълнителя.
От синдиката предлагат с предимство да участват български фирми, пряко свързани с предмета на обществената поръчка, ако това не противоречи на европейското законодателство.
Голяма част от предложените промени в ЗОП КНСБ намира за необходими, като намаляване на необходимия документооборот за участие, улесняване достъпа на малки и средни фирми до обществените поръчки, ограничаване възлагането на поръчки без конкурс, недопускане до участие в процедурите на свързани фирми.
Синдикатът посочва като особено важни текстовете за недопускане до участие в търговете на фирми, имащи задължения по вноски за социалното осигуряване, както и на фирми, осъдени по смисъла на Наказателния кодекс.
