За шест години разходите на НОИ за тези обезщетения са скочили с над 35%
Въпреки реформата от 2010 г., с която работодателят плаща първите три дни от болничния, разходите на Националния осигурителен институт за тези обезщетения са се повишили значително от 2010 г.
насам. За шест години сумата е скочила с над 100 млн. лв. до 391 млн. лв. само за болничните поради общо заболяване от четвъртия ден нататък. Това е ръст с над 35%, пише в. Сега. Увеличава се броят
на хората, които отсъстват от работа, както и броят на взетите дни. Най-сериозен ръст на хората, ползвали болнични, има в областите Смолян и Силистра въпреки обезлюдяването им и относително
високата безработица, показва анализът на осигурителния институт.
През първите две години - 2010 г. и 2011 г., когато като антикризисна мярка работодателят пое разходите до третия ден, има намаление на обезщетенията от Държавното обществено осигуряване, но след
това отново започва увеличение. "Целта на тази промяна бе, от една страна, да се засили контролът върху болничните дни от страна на работодателя, а от друга - да се намалят разходите за
обезщетения. През първите две години тази мярка постигна сравнително добър ефект, като се намалиха изплатените дни, но след това броят на обезщетенията за общо заболяване и разходите за тях
започнаха отново да се увеличават. Следва да се отбележи, че в много страни от ЕС за сметка на осигурителите се изплащат обезщетения за значително по-дълги периоди от този у нас или съществува
гратисен период, в който не се изплащат обезщетения", посочват от НОИ.
Експертите на институцията смятат, че "намаляване на разходите за обезщетения за общо заболяване може да се търси и в промяна на поведението на осигурените лица по отношение на ползването на
обезщетения, така че да нямат икономическа изгода да заместват дохода от труд с дохода от обезщетения". "В много от схемите за краткосрочно осигуряване в страните от ЕС се борави с кратък
изчаквателен период, чиято цел е отсъствието от работа да стане колкото се може по-непривлекателно, и следователно представлява механизъм, който довежда до нежелание да се ползува обезщетението",
посочват от НОИ. Според институцията "за преодоляване на задълбочаващата се тенденция за увеличаване на разходите е необходимо въвеждането на конкретни механизми, свързани със засилване на връзката
принос в системата - получавано обезщетение, както и предприемане на комплексни мерки за повишаване на доверието в системата за обществено осигуряване".
Ако през 2010 г. 1.6 млн. работещи са ползвали дълъг болничен, то за миналата година броят им е стигнал 1.8 млн. осигурени. Ръстът е 12% за страната, но 13 области регистрират по-високо увеличение
от средното. По области картината е много пъстра - районите с най-високо увеличение на хората във временна неработоспособност са Смолян - над 33% за шестте години, и Силистра - с над 30%. В
Търговище увеличението е с 25%, а в Кърджали - с 21%. В столицата хората, ползващи повече от четири дни болничен, са се увеличили само с 6.4%. Най-нисък ръст отбелязват от НОИ в Плевен и Добрич -
малко под 4%.
Най-голямо нарастване на броя на жените във временна неработоспособност поради общо заболяване отчитат отново в Силистра (над 32%) и Смолян - над 24%. Единствено в Добрич регистрират намаление (с
1%). За повечето райони има и ръст на мъжете във временна неработоспособност, като рекордьор пак е Смолян - с над 50%. Следват Търговище (36%), Кърджали (30%). В Плевен обаче намаляват (с 6%), а в
Сливен - с над 1%.
Общо за страната броят на обезщетенията расте с 13% и стига над 2.3 млн. листа през миналата година. При мъжете увеличението на броя на обезщетенията е с 13.5% (от 814 хил. на 924 хил.). При жените
е с по-малко - с 12% (от 1.2 на почти 2 млн. броя листа). Среднодневното обезщетение за страната се увеличава със 17% от 22 лв. на 25.50 лв. Това се дължи на повишението на минималната заплата и
осигурителния доход.
ДЕЦА
На този фон разходите за обезщетенията за бременност и раждане през 2015 г. нарастват само с 2% спрямо 2010 г. (от 318 млн. лв. на 325 млн. лв.). За периода 2010-2012 г. се наблюдава ясна тенденция
на намаление на общия разход, който достига 258.5 млн. лв. през 2012 г. Основните причини са в ниската раждаемост, намалението на броя на изплатените работни дни и слабото повишение на
среднодневното обезщетение. Следващият период 2013 - 2015 г. се характеризира с повишение на разходите. През 2015 г. те растат с 11% (спрямо предходната година).
