Нов скандал за раздаването на обществените поръчки може да избухне заради първия за тази година голям договор за доброволно здравно осигуряване.
Негов "автор" е АЕЦ "Козлодуй", който успя да създаде ток "високо напрежение" и да скара "конкуренцията" - двата съществуващи засега у нас лицензирани частни здравни фонда "Закрила" и "Доверие".
На 15 март атомната електроцентрала сключи договор за допълнително медицинско обслужване на своите служители с Българска здравноосигурителна компания "Закрила". А в началото на тази седмица (на 25 март) Обединен здравноосигурителен фонд "Доверие" изпрати жалба срещу резултатите от този избор до шефа на АЕЦ Йордан Костадинов, министъра на енергетиката Милко Ковачев, министъра на държавната администрация Димитър Калчев, председателя на парламентарната енергийна комисия Веселин Близнаков, председателя на Сметната палата Георги Николов и до директора на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол Гинка Драганинска. Дружеството обявява, че се подготвя да търси правата си и по съдебен ред.
В "Козлодуй" работят над 4000 души. Ако към договора за доброволно здравно осигуряване се включат и членовете на техните семейства, каквото е било едно от исканията на АЕЦ, "хапката" по експертна оценка става около
два милиона лева
Парите са от перото за социални разходи на централата и една по-неизгодна оферта на практика създава възможност за "източването" на държавното предприятие. Според "Доверие", точно това става сега.
Историята започва с "покани" в самото начало на 2002 година. С писмо NПД-64 от 4 януари изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Костадинов обявява намерението на фирмата да сключи договор за допълнително доброволно здравно осигуряване и иска двете частни здравни компании да представят документите си за извършване на тази дейност. След това се проточват "работни срещи", на които да се доуточнят условията и изискванията на двете страни. На 15 март "Доверие" е поканен на "работна среща за сключване на договор за допълнително доброволно здравно осигуряване", но вместо това представителите на фонда са уведомени, че не са избрани за партньор.
От ръководството на отхвърления кандидат заявиха пред "БАНКЕРЪ", че резултатът от преговорите е съмнителен, тъй като те не са били прозрачни. Един от аргументите на юристите на "Доверие" е, че
нямало обявена процедура
за избор на частен здравен фонд по Закона за обществените поръчки. Като държавно предприятие атомната централа е сред изброените в нормативния документ задължителни възложители на обществени поръчки. Под императивните разпоредби на закона попада и размерът на сумата за бъдещия договор, която е далеч над долната граница от 30 000 лева.
"Не сме обявили процедура по Закона за обществените поръчки, защото той не важи за избор на осигурител. Допълнителното доброволно здравно осигуряване не е посочено като услуга, към която законът има приложение, а изброяването на услугите в него е изчерпателно", коментира пред "БАНКЕРЪ" Емилия Василева, началник на административното управление на АЕЦ.
Действително, в кръга дейности, които задължително минават по този закон, е включено застраховането, но не и осигуряването, въпреки че по мнението на независими експерти, то също е вид застраховане. Парадоксът е, че и предлаганите от застрахователните компании медицински застраховки подлежат на договаряне по Закона за обществените поръчки, а в същото време здравните осигуровки - дори да са за 2 млн. лева, остават извън.
"За избора на частен здравен фонд е спазен Законът за здравното осигуряване, според който договорите между осигурителните дружества и осигурените лица се сключват по Закона за задълженията и договорите", заяви още Василева. Само че точно цитираната от нея разпоредба на здравния закон... не може да се приложи в случая. Текстът й регламентира отношенията между здравния фонд и осигурените, но АЕЦ не е "осигурено лице", а е "осигуряващ", изтъкнаха разликата специалисти по медицинско право.
Позицията на Емилия Василева е, че атомната централа е отправила покани към двете дружества, макар че, формално погледнато, е можела да не кани никого. Така ръководството на "Козлодуй" е искало да избере офертата, "която в най-пълна степен, по негова преценка, съответства на волята му", пише в официалния отговор до "БАНКЕРЪ". Пак там е отбелязано, че АЕЦ е била напълно свободна да се договаря и избира бъдещия си партньор, защото поканата за оферти, отправена към двете лицензирани компании, нямала "обвързващ характер".
По-интересно е все пак
защо е избран спечелилият
частен здравен фонд?
От АЕЦ-а отказаха да отговорят на този въпрос. Причината за избора на "Закрила" бил свързан с конкретните клаузи по договора между двете страни, който представлявал конфиденциална информация. Но и без тази причина фирмата пак нямало да отговори, защото не била длъжна да изтъква аргументи за избора си, казаха от ръководството й.
Всъщност целият интерес е предизвикан от факта, че и "Закрила", и "Доверие" предлагат почти еднакви медицински услуги. И двете дружества притежават лицензи за пълния набор от възможности за доброволно осигуряване. Няма голяма разлика и в болниците и специалистите, при които двамата кандидати ще осигурят необходимите грижи за енергетиците от "Козлодуй". "Доверие" например е представило списък от 14 елитни лечебници, с които има договори - "Александровска", "Царица Йоанна", Националната кардиологична болница, университетските болници в страната... Само светила на нашата медицина са събрани сред 56-те професори и доценти, които също са "на разположение" на "Доверие".
"Ние предложихме много по-изгодни условия - включихме повече, и то скъпи медицински услуги. С договора за доброволно здравно осигуряване поемаме например лечението на онкозаболяванията, операции на карцином, сърдечносъдовите заболявания, имаме вече пациент и за кардиохирургия", изтъкна предимствата пред "БАНКЕРЪ" главният изпълнителен директор на "Закрила" д-р Бойко Пенков, бившият директор на Националната здравноосигурителна каса.
Какво в повече обаче поема доброволният фонд не става съвсем ясно, след като лекарствата за онкоболните се заплащат напълно от държавата, а лечението им минава в графата за болнично обслужване и е част от лиценза и на другия фонд?
Шефката на административното управление на АЕЦ Емилия Василева призна, че услугите в офертите на двете дружества са близки и разликата е дошла не толкова от тях, колкото от допълнителните "уточняващи" въпроси. "Те бяха много важни за нас, а получихме различни отговори", каза Василева.
Само че от разменената между "Доверие" и АЕЦ кореспонденция се вижда, че фондът е приел всички "уточняващи" и нови изисквания на възложителя и се е съгласил с исканите от него "екстри". Сред тях например са възможностите централата да изплаща осигурителната премия всеки месец вместо за цялата година, а фондът да поема авансово разходите за лечение в рамките на един месец - т.е. до следващото издължаване на вноската. Предвиждали са се и еднакви премии за хроничноболните и теоретично здравите - без утежняващи условия на осигуряване за първата група, което изглежда малко абсурдно за един частен здравен фонд...
Излиза, че при равните други показатели везните в "състезанието" би трябвало да е наклонила
цената на услугите
Но според жалбата на "Доверие", на последната работна среща шефката на правния отдел на централата признала, че те са с по-изгодна ценова оферта. Официално от АЕЦ не пожелаха да коментират тази тема, нито да съобщят стойността на договора със "Закрила". Д-р Бойко Пенков също отказа да я назове, позовавайки се на търговската тайна. Според него обаче, въпросът не е толкова в самата оферирана сума, колкото в последвалите отстъпки. "Ние направихме много и значими чисто финансови отстъпки, което прави офертата ни по-добра", уточни д-р Пенков.
АЕЦ е само първата крачка от битката за клиенти за доброволното здравно осигуряване. На "тепиха" ще са все същите два фонда, тъй като засега няма трети кандидат за лиценз. Но съмненията за
задкулисни игри съвсем не са в полза на и без това мъчително трудно прохождащото частно здравно осигуряване, което трябва да убеди хората да дадат повече пари за повече здраве.
Бранислава Бобанац
