Водят се тайни преговори да платим 70 млн.щ.долара на израелския бизнесмен по ответното дело
Агенцията за следприватизационен контрол /АСК/ може да поиска увеличаване на иска срещу Гад Зееви по делото, което държавата води срещу него в Парижкия арбитражен съд, научи в. ПАРИ. Увеличението
се налага заради преразглеждане на определени клаузи от договора между АП и Зееви холдингс от юни 1999 г. Източниците на в. ПАРИ не уточниха с колко ще се увеличи искът.
Първоначалният иск на АСК е за изплащане на неустойки в размер на 8 млн. USD. Делото е заведено срещу израелския консорциум Зееви холдингс и частната авиокомпания Кнафаим-Аркия холдингс в края на
декември 2003 г. Искът е предявен, защото Гад Зееви не е представил инвестиционна програма, не е открил годишен банков акредитив от 2.4 млн. USD и е прехвърлил акции на Балкан без разрешение от АП.
Адвокатите на Зееви вече са получили документите по заведеното от нашата страна дело, заяви за в. ПАРИ адвокатът на АСК Георги Събев от адвокатска кантора "Събев и съдружници". Предстои арбитражът
да определи таксите, които ще платят двете страни, за да се даде ход на делото. Не се знае какъв размер на таксата ще ни определи Арбитражният съд, но вероятно ще е стотици хиляди лева, каза Събев.
Според Руси Статков, председател на надзорния съвет на АСК, за съдебни такси ще са необходими над 1 млн. лв. Досега държавата е отпуснала 200 хил. лв., каза той.
Според запознати Гад Зееви, който пръв заведе дело срещу държавата в лицето на АП в Парижкия арбитражен съд за 230 млн. USD, може да получи поне 70 млн. USD. Според Петко Пехливанов, консултант на
Асоциацията на българските авиокомпании, това е най-голямата възможна сума, която Зееви холдингс може да получи, ако адвокатите на холдинга докажат, че АП е нарушила някои клаузи в приватизационния
договор от юни 1999 г. В нея се включват претенциите на Гад Зееви за нанесените от АП щети на холдинга, а именно продажбата на акциите СИТА два месеца преди приватизацията на Балкан, оценени на 10
млн. USD, ограничението за продажба на половината от закупените акции на компанията, от което щетите са 13 млн. USD. Зееви може да атакува и това, че непогасените задължения на Балкан към момента
на сделката са били 45 млн. USD вместо записаните в договора 30 хил. USD. Реално оспорими според юристи са и скритите дългове на Балкан към Главната въздухоплавателна администрация в размер на 5
млн. USD, към РВД - 3 млн. USD, за поддръжка на самолети - 4.5 млн. USD, за обучение на пилоти - 3.387 млн. USD, задължения към персонала - 6 млн. USD, несъбираеми вземания - 3. 662 млн. USD,
замразени сметки на компанията в чужди банки - 1 млн. USD.
Действията на кабинета на Иван Костов и незаинтересуваността на сегашното правителство за решаване на казуса Балкан дават право на Зееви да претендира за 70 млн. USD, твърди Пехливанов. Цялата сума
за нанесените щети от страна на АП, която Зееви сочи в иска пред Парижкия арбитражен съд, е 436 млн. USD. Самият иск, заведен на 1 февруари 2001 г., е за 230 млн. USD. За сумата от 160 млн. USD,
която е разликата от 70 до 230 млн. USD, според юристи Зееви няма основания за претенции.
Според източници на в. ПАРИ срещу комисиони висши чиновници преговаряли с Гад Зееви държавата да се яви като ответник по делото в Париж и да му изплати 70 млн. USD. За целта кабинетът трябва да
избере представител на държавата по това дело. Министерският съвет втора седмица отлага избора.
Зееви претендира най-малко за 70 млн. USD, защото адвокатите на холдинга са информирали АП за неизпълнение на договора от страна на държавата четири месеца след сделката за Балкан. Те са искали
среща с тогавашния изпълнителен директор на АП Захари Желязков. Четири писма са изпратени от адвокатите на Зееви до Захари Желязков с копие до премиера Иван Костов, до финансовия министър Муравей
Радев и до транспортния Антони Славински. Държавата не е отговорила на нито едно от тях. Писмата, с които редакцията разполага, са представени от Гад Зееви в Париж. Първото писмо е от 18 октомври
1999 г. Приватизационният договор е подписан на 30 юни 1999 г.
ДЕТАЙЛИТЕ
Гад Зееви е пресметнал, че е ощетен с 436 млн. USD, защото стойността на компанията намаляла, след като два месеца преди сделката с него държавата продала 22%, или 117.999 броя от общо 526.440
акции СИТА, които може да се търгуват на световните фондови борси. Акциите СИТА са материални и ликвидни активи на Балкан. Общата стойност на тези 526.444 акции е 50 млн. USD, а Гад Зееви е купил
компанията за 150 хил. USD и това според Пехливанов е истинският мотив Зееви да купи Балкан, което холдингът признава в писмата до АП и правителството. През декември 1998 г. една акция СИТА на
Балкан се е продавала за около 67 USD на борсата в Ню Йорк, а през януари 1999 г. стойността й е около 120 USD. За това намаляване стойността на компанията Гад Зееви иска 45 млн. USD. Най-много
пари - 100 млн. USD, Зееви искал за евентуалните бъдещи загуби от печалбата на компанията. 75 млн. USD е искът за нанесени щети върху имиджа на холдинга, 50 млн. - за ограничение върху продажбата
на акциите СИТА, 45 млн. - за погасяване на стари задължения на Балкан. Според приватизационния договор в момента на продажбата задълженията на Балкан не трябва да надхвърлят 30 млн. лв., а според
Зееви те са 45 млн. USD. За това, че държавата е дала коз в ръцете на Гад Зееви да заведе иск срещу нея в Париж, говори и фактът, че АП е била предупредена за източването на Балкан от новия й
собственик. Захари Алексиев, тогавашният директор на Главна въздухоплавателна администрация, на 30 януари 2001 г. изпраща писмо до Левон Хампарцумян, изпълнителен директор на АП, в което пише за
злоупотребите на Гад Зееви. Балкан не плаща такси към ГВА в размер на 30 млн. лв., компанията е спряла полети по част от международните линии, без да ги преотстъпи на друг български оператор. С
подписването на договор за продажбата на 75% от капитала на Балкан правителството на Иван Костов е нарушило основни международни авиационни спогодби. и Гад Зееви ги атакува в парижкия арбитраж.
Първата от тях е спогодбата за транзита по международните линии от 1971 г., която не разрешава да бъдат продавани повече от 51% от националния превозвач на чужда компания. Нарушена е и Наредба
2407/1992 г. на ЕС, според която не се издава авиационен лиценз на компания, която не е 51% собственост на съответната страна, под чийто флаг лети.
НАРУШЕНИЯТА
За продажба е бил обявен мажоритарен дял от 75% от компанията, след като се знае как при чужд купувач това ще се отрази на дейстителния контрол на националната принадлежност на превозвача и какви
ще са последиците, произтичащи от международните спогодби и регулации. През май 1999 г. кандидатите за купувачи на Балкан са връчили офертите си в АП, но са били предупредени, че трябва сделката да
се сключи до края на юни. На 30 юни е сключен договорът със Зееви холдингс, въпреки че компанията няма дейност в авиационната сфера и привлича като съдружник почти неизвестна за Балкан
авиокомпания.
ДОГОВОРЪТ
Купувачът се задължава да осигури на дружеството 30 млн.USD за изплащане на задължения, в това число 6 млн. USD, които ще внесат по ескроу сметка на дружеството и с тях да започне да обслужва
задълженията си. По-късно е разрешено същите 6 млн. USD да бъдат използвани за изплащане на неотложните задължения, съществуващи към датата на сключване на сделката или възникнали от дейността на
дружеството след нея. Това дава възможност на купувача, събирайки приходите от всички продажби, да не плаща някои разходи и да използва средствата, които се е задължил да осигури за погасяване на
стари задължения на компанията. Останалите 24 млн. USD купувачът осигурява в течение на 10 години - по 2.4 млн. USD годишно. Първите три години това става чрез едногодишни акредитиви в полза на
дружеството /не е определено какви - неотменяеми, потвърдени и др./ В следващите седем години средствата се осигуряват чрез поръчителство в полза на дружеството. Така купувачът се задължава да
внесе за уреждане на старите задължения не повече от 7.2 млн. USD - с акредитиви по 2.4 млн. USD в продължение на три години. С този договор, твърди Пехливанов, на Гад Зееви е дадена възможност да
направи с писмените си предупреждения и арбитражния си иск изпреварващ ход.
