БНБ проверява кредитните институции със съмнително агресивни реклами
Международният валутен фонд е готов на всичко, за да постигне ограничаване на ръста на кредитирането в България, който според неговите експерти е основната причина за големия дефицит по текущата сметка на платежния баланс. В предпазното споразумение, което МВФ ще подпише с правителството на Симеон Сакскобургготски, след приключването на сегашната си мисия - на 5 юли, ще бъдат записани добре познатите изисквания. Според тях, ако до края на септември не бъде отбелязано намаляване на ръста в кредитирането, задължителните минимални резерви (ЗМР), които банките заделят върху средствата, привлечени за срок над две години, ще бъдат увеличени от 4 на 8 процента. За задължителни минимални резерви няма да се признават парите, поддържани от кредитните институции на каса. По изчисления на експерти от БНБ само тези марки ще принудят банките да внесат като ЗМР-та около 350 млн. лева.В случай че тези мерки не дадат резултат, от Фонда настояват за въвеждането на много по-радикални ограничения. Запознати с хода на преговорите твърдят, че още отсега на специалистите в Централната банка е възложено да разработят няколко варианта. Единият от тях е свързан с банковата ликвидност.Идеята е кредитните институции да бъдат задължени да спазват известни съотношения между парите, с които могат да платят веднага и общия размер на активите си. Говори се, че средствата на каса и по сметка в БНБ ще трябва да са не по-малко от 8% от активите. А парите на каса - тези по безсрочни сметки и вложените в държавни ценни книжа и в едномесечни депозити, да са 20% и повече от балансовото число на банката.Разработва се и вариант, при който банките ще могат да кредитират, докато общият размер на отпуснатите от тях заеми достигне определен процент от активите им. Този процент тепърва ще се уточнява. Но какъвто и да е размерът му - ако банката го надхвърли, ще е длъжна да задели по сметката си в БНБ или да инвестира в ценни книжа сума, равна на превишението на определения лимит. Не е изключено да бъдат въведени и специални ограничителни мерки само за кредитите за граждани. Според шефа на мисията на МВФ Ханс Фликеншилд именно те са една от основните причини за големия дефицит по текущата сметка на платежния баланс на страната. В тази връзка е възможно БНБ да въведе изискване месечните вноски по отпусканите потребителски заеми да не надхвърлят 30% от месечните доходи на кредитополучателя. Служители на централната ни банка твърдят, че такова изискване имало в Румъния. За потребителските заеми може да бъде въведен и специален лимит - те да не нарастват с повече от 6 или 8% на тримесечие. А при превишение банките да внасят допълнителни средства по сметката си в БНБ или да закупуват определен размер държавни ценни книжа.Разбира се, посочените мерки или някаква комбинация от тях ще се приложат само ако в края на 2004 г. не бъдат отчетени намаляване на ръста в кредитирането и спад на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. За 2003-а общият обем на кредитите е нараснал с близо 52%, а дефицитът по текущата сметка бе 8.7% от брутния вътрешен продукт. В МВФ смятат за неприемливо отпуснатите от банките заеми през тази година да се увеличат с повече от 35%, а дефицитът по текущата сметка да надхвърли миналогодишната си стойност. Още отсега обаче някои анализатори в БНБ се съмняват, че тази програма ще бъде изпълнена. Търсенето на кредити (особено на потребителски) е изключително голямо. По данни на БНБ за първите пет месеца на 2004-а общият размер на отпуснатите заеми е нараснал със 17.58% - от 9 млрд. до 10.6 млрд. лв., докато за същия период на 2003-а увеличението е с 11.44% - от 6 млрд. на 6.7 млрд. лева. Тези данни са отпреди 1 юли, когато влезе в сила изискването банките да заделят задължителни минимални резерви от 4% върху средствата, привлечени за срок над две години. На същата дата заработи и обновеният кредитен регистър, в който ще се съдържа информация за всички дългове на всеки гражданин или фирма, а не само на тези, които са над 10 хил. лв., както бе досега. В интерес на истината, има някакви малки надежди, че новоприетите ЗМР-та и кредитният регистър ще потиснат ръста на отпусканите заеми. За да охладят кредитния ентусиазъм, служители от управление "Банков надзор" на БНБ ще проверяват всички кредитни институции, рекламиращи отпускането на заеми при съмнително облекчени изисквания към клиентите. За част от подготвяните ограничения управителят на БНБ Иван Искров намекна на 1 юли по време на срещата на шефовете на Централната банка финансовия министър Милен Велчев и социалния министър Христина Христова с депутатите от бюджетната, икономическата и социалната комисии в парламента. На нея присъства и ръководителят на мисията на МВФ Ханс Фликеншилд, както и постоянните представители на фонда у нас - Джеймс Роуф и на Световната банка - Оскар де Брун Копс. Интерес предизвика изказването на Милен Велчев, че обсъждането на проекта за предпазно споразумение се налага, тъй като след изборите догодина държавата вероятно ще бъде управлявана от правителство, подкрепяно от широка парламентарна коалиция. При тези думи присъстващите депутати от "Национално движение Симеон Втори" замръзнаха, хората от ДПС, "Новото време" и ОДС се спогледаха с недоумение, а шефът на парламентарната група на "Коалиция за България" Румен Овчаров направи ехидна гримаса. Коментари или реплики нямаше. Милен Велчев за пореден път обяви пред народните представители, че причина за големия дефицит по текущата сметка на платежния баланс е бързо растящият внос, финансиран от рязко увеличаващото се кредитиране. Велчев заяви, че заради ниската конкурентоспособност на българската икономика търсенето на стоки на наши компании в страната е слабо . Освен това фирмите закупуват повече нови машини, съоръжения и технологии, както и суровини, което също води до увеличаване на вноса, а оттам и на дефицита по текущата сметка. За ограничаване на този дефицит, правителството се е договорило с МВФ да приключи 2004-а с балансиран бюджет. С други думи, финансовото ведомство е отстъпило пред натиска на Фонда и се е отказало от постигнатата през март договорка бюджетният дефицит да е 0.4% от БВП. "Ще изпълним този ангажимент - изтъкна Велчев, - тъй като благодарение на мерките за подобряване на събираемостта на данъците постъпленията в бюджета ще са по-високи, отколкото бяхме планирали, и ще можем да покрием всички предвидени разходи." По думите на Милен Велчев в проекта е записан и ангажимент за намаляване на общия фонд "Работна заплата": "Това обаче не означава, че заплатите на държавните служители, които добре си вършат работата, няма да се повишат. Ако отделните министерства намалят щата си, работещите в тях също ще могат да разчитат на увеличаване на заплатите. А що се отнася до частния сектор, правителството не може да му налага какви заплати да плаща. Това е въпрос на решение на самите бизнесмени", подчерта Велчев. Той успокои депутатите, че кабинетът няма намерение да изплаща предсрочно целия външен дълг към МВФ. Идеята била да се погаси една малка част от него, за да намалее общият размер на външната задлъжнялост на държавата.Никого не бе склонен да успокоява обаче шефът на мисията на МВФ Ханс Фликеншилд. Той категорично не се съгласи с твърденията на хората от ОДС и БСП, че ръстът в кредитирането не е основната причина за увеличаване на дефицита по текущата сметка: "Според нас този дефицит до голяма степен се дължи на бързото увеличаване на отпуснатите заеми - отбеляза Фликеншилд. - Нарастването му създава скрити опасности за финансовата стабилност на държавата. Засега те не се проявяват, но когато станат факт, ще е късно да се реагира. Затова трябва да вземем предварителни мерки за намаляването на дефицита по текущата сметка." Депутатите така и не успяха да предложат алтернатива на мерките, които смятат за неприемливи, и явно уморени от дългата дискусия, побързаха да я приключат. Дебатът едва ли ще доведе до някакви промени в клаузите на проекта за предпазно споразумение с Международния валутен фонд. Правителството ще се въздържи от правенето на допълнителни разходи за заплати, процедурите по приватизацията на "Булгартабак холдинг" и електроразпределителните дружества ще бъдат ускорени, а банките ще трябва да си правят допълнителни сметки до каква степен да увеличават общия обем на отпусканите кредити.
