Активите на взаимните фондове в България могат да достигнат 700 млн. лева. Това показват данните за пазара на подобни инвестиционни схеми, изнесени от новоучредената във вторник Българска асоциация на управляващите дружества (БАУД) - компаниите, които се занимават с мениджмънта на инвестиционните дружества от отворен тип у нас.
Тя обединява сегашните осем лицензирани управляващи дружества. За последната година в този сектор са навлезли шест нови участника, а очакванията са през 2005 г. техният брой да се удвои.
"Инвестиционните дружества заедно с пенсионноосигурителните компании имат потенциал да се превърнат в основния конкурент на традиционната в момента в България форма на спестяване", заяви
председателят на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов.
Данни от различни финансови институции показват, че основната част от спестяванията на българите са в банкови депозити. Чрез взаимните фондове дребните инвеститори имат достъп до ценни книжа, които
иначе не могат да закупят и да управляват успешно, поясни изпълнителният директор на "Елана фонд мениджмънт" Веселин Петров.
По данни на БАУД между 5 и 8 на сто от спестяванията на населението в страните от Централна и Източна Европа са във взаимни фондове или в инвестиционни дружества. Сравнено със сегашните нива на
спестяванията в България, това прави около 700 млн. лв. Данните от края на миналата седмица сочат, че към момента активите на инвестиционните дружества от отворен тип са за малко повече от 25 млн.
лв. "Навлизането на такива инвестиционни схеми на българския пазар дава възможност на инвеститорите да избират между повече и по-добри услуги", заяви Апостолов.
Според анализ на инвестиционния посредник "Карол" броят на взаимните фондове в България през 2005 година ще бъде около 16, като те ще стават все по-популярни както сред българските спестовници,
така и сред компаниите и институционалните инвеститори (пенсионни и застрахователни компании). С нарастването на броя на инвеститорите в тях бързо ще набъбват и активите им, допълва анализът на
"Карол".
Бързото навлизане на фондовете у нас е свързано с няколко основни фактора, сред които подобряване на инвестиционната култура на гражданите, повишаването на доходите и спестяванията, търсенето на
по-печеливши схеми от банковия депозит и др., смятат специалистите от "Карол". Очакваният ръст на активите на инвестиционните дружества ще се дължи до голяма степен и на банките, които биха
основали управляващи дружества, тъй като развитата им клонова мрежа ще позволи продуктите им да стигат до много по-голям брой клиенти.
За председател на асоциацията беше избран Стоян Тошев, изпълнителен директор на "Ти Би Ай Асет мениджмънт", а членове на съвета на директорите са представители на всичките осем членуващи дружества
- "Ти Би Ай Асет мениджмънт", "Елана фонд мениджмънт", "ПФБК Асет мениджмънт", "Карол капитал мениджмънт", "КД Инвестмънт", "ОББ Асет мениджмънт", "Капман Асет мениджмънт" и "Златен лев капитал".
В България акции на чужди взаимни фондове предлагат Булбанк и "Ейч Ви Би Банк Биохим". Техни представители също присъстваха на създаването на асоциацията. Очаква се скоро "СЖ Експресбанк" също да
започне да предлага акции на чужди взаимни фондове, а "ДСК Банк" планира да създаде собствен български взаимен фонд.
Асоциацията ще работи и с Комисията за финансов надзор по предстоящите изменения в Закона за публично предлагане на ценните книжа, които ще въведат на българския пазар класическите взаимни фондове.
Според Стоян Тошев за дребните инвеститори почти няма разлика между инвестиционните дружества от отворен тип и взаимните фондове. Готвените промени ще улеснят дейността на управляващите дружества,
тъй като възможностите за създаване на фонд стават по-благоприятни. При класическите взаимни фондове, които се създават на договорна основа, отпада необходимостта от листване на борсата, както и
регистрацията на всички сделки с акции на фонда в Централния депозитар, вследствие на което разходите ще намалеят.
Новите предизвикателства пред българските управляващи дружества са свързани с интереса на международните инвеститори, който е насочен не толкова към българските активи, а към инвестиционни
дружества, които обхващат целия регион на Балканите или Източна Европа, заяви изпълнителният директор на "Карол капитал мениджмънт" Станимир Каролев. Според него това дава и нови възможности пред
българските участници на този пазар
---------------------
Инвестиционните дружества от отворен тип набират финансов ресурс предимно от дребните непрофесионални инвеститори и го влагат в различни финансови инструменти. По този начин те инвестират на
финансовия пазар (където възвращаемостта е по-висока) спестяванията си, без да притежават специализирани познания. Рискът от подобни операции също се намалява чрез диверсификация на вложенията в
различен брой инструменти. Дружествата от отворен тип всекидневно продават на и купуват от акционерите си дялове на цена, която е равна на нетната стойност на активите, стоящи зад един дял. По този
начин инвестиралите в подобни схеми имат ежедневна информация за стойността на участието си. За разлика от банковия депозит доходът не е предварително фиксиран и зависи както от предварително
зададения инвестиционен профил на фонда, така и от професионалните умения на управляващите го. В повечето държави инвестиционните схеми от отворен тип не са регистрирани като търговски дружества, а
като колективни схеми, които се управляват от специални компании, наричани управляващи дружества. За целта инвеститорите плащат ежегодно на управляващите дружества такса за управление, която
обикновено се определя на база на обема на активите в портфейла и постигнатите резултати.
