Неуредиците с жилищата под рента тровят и собствениците им, и квартирантите
Жилищен кредит с гратисен период от 3 години, без обследване на дохода, с изгодна лихва! Това е едно от най-новите предложения на трезорите за отпускане на заем - истинска мечта за всеки, който
няма собствен дом. При подобна примамлива оферта как да не се затърчиш към най-близкия офис на банката и да се отървеш от тегобата живот под наем?
Всеки нормален човек може да си направи сметката, че му е по-изгодно да внася месечно по 150 евро за погасяване на жилищен кредит, отколкото
"да пълни гушите" на хазяите
със същата сума. И естествено предпочита първия вариант. Отчасти заради отколешния български манталитет, че притежаването на дом до трето поколение е задължение №1 в живота на всеки. А също и
защото, за разлика от европейските страни, все още пазарът на работна ръка у нас не кара хората често да сменят населеното място, в което живеят и се трудят, и фактически елиминира нуждата от
собствено жилище. Но основната причина хората да предпочитат да теглят жилищен заем, който да изплащат 20 години - времето на половината им трудов стаж, са прекалено високите за българския жизнен
стандарт наеми. Които при това не са подвластни на ясен принцип на ценообразуване. Вярно, има някакви граници на тарифи за рента на имотите според зоните, в които са разположени, по вид
строителство, а донякъде и според топлоснабдяването, степента на обзавеждането и евентуалните допълнителни екстри. Но наемните цени лесно могат да се размиват от
брокерите на принципа "според зависи" и
с тях да се спекулира
Заради комисионите, които печелят агенциите за недвижими имоти, заради посредничеството си при сключването на договорите за отдаване под наем. На подобна манипулация на пазара намирисва и
прогнозираното от брокери 10-процентно увеличение на наемите. Обяснението, че това се налага заради скока в продажните цени на жилищата, с което се удължава срокът на първоначалната инвестиция,
може да е удобно на хазяите и жилищните агенти, но не звучи никак сериозно за наемателите. Най-малкото защото през последните месеци бе отбелязан спад в стойностите, които се искат на кв. м имот. А
и перспективата да плащат вместо 150 по 170 евро на месец за двустайния апартамент под рента още по-силно мотивира хората да отърчат до банката за кредит. Като се прибави и липсата на категоризация
на жилищата, отдавани под наем, както при хотелите, която да оправдае и аргументира исканата тарифа, безспорно везните клонят в полза на трезорите, донякъде - и на брокерите, но в никакъв случай -
на рентиерите. Повечето от които са в сивата икономика. Те не плащат никакви данъци върху приходите си от отдаването под наем на жилища, а само годишния налог за сметосъбиране и сметоизвозване,
определян от квадратурата. Прибирането на парите на ръка обаче носи негативни последствия и за собствениците на жилища под наем. Защото не са редки случаите, в които хазяите един ден осъмват с
изпразнен апартамент, спрян телефон, с натрупани сметки за неколкостотин, че и хиляда лева към "Топлофикация", солидни такси за вход и прочие режийни разходи, които наемателите не са благоволили да
покрият. Издирването на злоупотребилите квартиранти обаче при сегашното състояние на пазара на жилища под наем е излишно губене на време и нерви. А и обикновено няма документ с правна стойност,
който да стане основа за евентуален съдебен спор. Докато в САЩ всеки, който иска да се нанесе в апартамент, се обръща към агенция, на която плаща не само за търсенето на подходящия имот на
заявената цена, но и проучва дали наемателят има неплатени сметки в предишно обитавано от него жилище. И ако кандидатът е бил
неизряден платец, то той влиза в
черните регистри на брокерите
Така и хазяи, и квартиранти са защитени от евентуалните своеволия на другата страна по договора. Но и си плащат за това. Подобна регулация и на двете страни на пазара някой ден ще дойде и тук. Все
пак членове на Европейския съюз ще ставаме. Но дотогава опитите за спекулации от страна на хазяи, брокери на недвижими имоти и квартиранти ще продължават. Защото лапнишараните на този пазар са
прекалено много.
