Ще се използва процедурата, по която в Европа някои продукти, като ракията например, бяха запазени като изключително български
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ще предложи държавата да регистрира като запазена марка на европейския пазар няколко от най-известните български бутилирани води, съобщи министърът
на екологията Долорес Арсенова във вторник. Ще се използва процедурата, по която в Европа някои продукти, като ракията например, бяха запазени като изключително български. Предвижда се също
гратисен период или изцяло отпадане на концесионната такса за компаниите, които изнасят продукцията си. Това стана ясно по време на дискусията за бъдещето на пазара на бутилирана вода и за
промените в нормативната уредба в съответствие с евродирективите.
Предложенията на екоминистерството трябва да залегнат в новия Закон за водите, обясни Арсенова. След като промените бъдат приети, България трябва да изпрати искане до Европейската комисия,
съпроводено с обоснована информация защо тези марки трябва да бъдат запазени при продажбата им в ЕС. Това обаче може да стане само ако всичките 25 страни - членки на съюза, се съгласят с
българското искане. Екоминистерство още не е уточнило критериите, по които ще се определят марките за защита, но според Арсенова те ще са между пет и седем, като по думите й това най-вероятно ще са
"Горна баня", "Девин", "Хисар" и др., които са се наложили на българския пазар и се продават успешно и навън. Целта е да се гарантира, че българските марки ще се продават от името на страната, а
няма де се препродават от чужди фирми под тяхна марка. Началникът на дирекция "Води" в МОСВ Асен Личев даде пример с българското сирене, което се купува от гръцките фирми и се продава под тяхна
марка. "В Европа съм ял гръцка салата с българско сирене. Нека не позволяваме това да се случи и с водата", заяви той. Защитените марки на българските минерални води ще допринесат за развитие на
отрасъла и за увеличение на експорта, смятат експертите от екоминистерството, както и собствениците на бутилиращи компании. В момента обемът на износа е прекалено малък спрямо други страни, посочи
Личев. За сравнение Белгия изнася средно по 1.5 млрд. литра вода на година, а българският експорт през тази година се очаква да достигне 10 млн. литра, което ще е два пъти повече от 2003 г. Според
председателя на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки Милчо Бошев българските води се изнасят на чуждите пазари под друга марка, но на бутилките ясно са обозначени производителят и
държавата. От асоциацията казаха, че отпадането на концесионната такса при износ също ще направи продукцията по-конкурентна на външните пазари. В момента таксата се определя на базата на
използваната и бутилираната вода и тя е средно 2-3 долара на 1000 литра. Според председателя на организацията Милчо Бошев това ще спести на фирмите около 5 хил. лв. за 1000 литра вода, продадена
навън. Прогнозите на асоциацията са експортът да се увеличи и за страните от Европейския съюз, и за американския пазар. За това свидетелстват партньорските връзки на някои български дружества с
чужди фирми, обясни Бошев. Като пример той посочи компаниите "Девин", "Кристал", "Ди ел ей къмпани" и др. Основните държави, които внасят българска бутилирана вода, са Румъния, Македония, Сърбия и
Черна гора, Израел, Гърция, Германия и др., като за миналата година САЩ са на първо място. Неотдавна от "Девин" съобщиха, че ще инвестират около 2.5 млн. евро в строежа на нов цех, продукцията от
който ще се изнася за Съединените щати. Изпълнителният директор на фирмата Цветан Лъжански заяви, че за следващата година планират да пласират на американския пазар около 5 млн. литра вода. По
думите му българските производители могат да реализират продукцията си там, защото продукцията им ще е конкурентна в САЩ, където се продават основно известни световни марки вода във високия ценови
сегмент. Друг износител на вода за Америка е фирмата "Кристал", която произвежда марките "Оро" и "Клевер". На дискусията беше обсъдена новата Наредба за изискванията към бутилираните минерални,
изворни и трапезни води, която беше приета в края на юли 2004 година и е синхронизирана с евродирективите. Тя ясно разграничава трите вида вода - минерална, трапезна и изворна, и въвежда правила за
бутилирането им. Така се урежда и бутилирането и продажбата на чешмяна вода, след като се подложи на определена преработка. Според собственика на "Девин" като цяло наредбата е добра, но някои от
сроковете, посочени в нея, биха затруднили компаниите. Един от примерите е свързан със съдържанието на флуор във водата. Според евродирективите тези стойности не трябва да надвишават 5 мг/л. Водата
на "Девин" и "Хисар" има съдържание около 4 мг/л и според евростандартите те могат да използват официално признат метод за намаляване на съдържанието на флуор. При стойности над 1.5 мг/л трябва да
се оповести на етикета, че водата не е препоръчително да се пие всеки ден. Около 70 на сто от марките на пазара съдържат флуор над 1.5 мг/л. В българската наредба обаче е поставен краен срок за
индикиране на етикета 1 март 2005 г., при положение че в останалите страни в Европа този срок е до 2008 г. Освен това в Европа все още не е приет методът за намаляване на съдържанието на флуор,
който трябва да се одобри през април следващата година. От МОСВ отговориха, че няма технически проблем за удължаване на срока в българската наредба. На българския пазар се продават 40 местни марки
бутилирана вода. Потреблението на тази продукция у нас нараства всяка година средно с 8-12 на сто. Очакваният обем на пазара за 2004 г. в литри е 400 млн., като през 2003 г. той е бил 320 млн.
литра. Ръстът се обяснява най-вече с промяна в потребителските навици. Лидери на пазара на минерална вода са "Девин" и "Горна баня", като през последните две години "Девин" заема над 30 на сто от
него. (В Горна баня има две бутилиращи компании и посоченото лидерско място се отнася за тази, на чийто етикети има червена точка, докато делът на другата - с надпис "Номер 1", е значително
по-малък - бел. ред.) Следва "Банкя" с 14 на сто пазарен дял, а след нея са "Хисар" и "Михалково".
