Пестим до $ 100 млн., ако предплатим външен дълг
Между 50 и 100 млн. долара от лихвени разходи ще си спести страната, ако предплати част от външния си дълг с пари от фискалния резерв. Това сочели изчисления на финансовото министерство, разкри
пред bTV Красимир Катев. Той е бивш зам. финансов министър и настоящ съветник на министър Велчев.
Катев обясни, че предплащането на дълг се обсъжда като вариант в министерството и в правителството, защото спестяванията, които ще се реализират, могат да се насочат към много сфери, в това число и
социалната. Катев посочи, че ако правителството реши да изтегли от обращение най-скъпите облигации - дисковете, които са за около $ 700 млн., - ще спестят около $ 40 млн. само от това, че лихвените
плащания няма да скочат при достигане на определено ниво на БВП. Предплащане на дълг към МВФ според Катев ще донесе по-малки спестявания, но ще е добър знак за международната общност. Той припомни,
че дългът към фонда достига около 1 млрд. евро, и подчерта, че може да се предплатят 100-200 млн. евро с падеж през 2007 г. Така щяло да се облекчи обслужването на дълга в годината на влизане в
ЕС.
Съветникът на Велчев обясни, че предплащането на дълга се финансира от фискалния резерв, затова не влияе на бюджетните разходи и не може да предизвика "затягане на коланите". Резервът сега бил на
рекордно ниво - около 4.5 млрд. лв., и щял да достигне 5 лв. млрд., когато в него влязат парите от банковата приватизация. Така щял да се формира излишък от около 3 млрд. лв. над задължителния
минимум.
8.86 млрд. евро е държавният ни дълг към края на април, сочат последните данни на финансовото министерство. Той се е повишил спрямо март с 87.3 млн. евро. Увеличението на дълга е дошло основно от
емитираните от финансовото министерство държавни ценни книжа за финансиране на дефицита на вътрешния пазар и валутно-курсови разлики от по-високия курс на долара през април спрямо края на март.
СПОР
Услугите във връзка с управлението на държавния дълг и юридическите услуги при защита по съдебни или арбитражни дела в чужбина да са извън обхвата на обществените поръчки предвиждат промените в
Закона за обществените поръчки, които парламентът трябва да гласува тази седмица. Бюджетната комисия ги прие въпреки недоволството на опозицията, че така се газят конституцията и правилникът за
работа на НС, защото финансовото министерство ги е вкарало при второто четене на промените в данъчните закони, а не като отделен проект. Пред в. "Сега" финансовият министър Милен Велчев обясни, че
не се променя досегашният регламент. Промените в закона се налагали, защото в новия закон за обществените поръчки, който влиза в действие от октомври, заради техническа грешка облекчението за тези
услуги било изпуснато.
