Богатите държат до 115 хил. лв. в сметка, бедните - по 80 лв.
Ако се съди по статистиката на БНБ, официално богатите хора у нас са само 1950. Толкова са банковите депозити с размер над 50 хил. лева. Но техният обем е равен на 222.355 млн. лева, което прави
среден размер 114 028.20 лв. Един наистина добър среден размер. Трябва да имаш голям доход, за да спестиш толкова пари. Като онзи едноличен търговец, който си писал месечна заплата от 200 хил. лв.
На другия полюс са 9.039 млн. депозита с общ обем 723.133 млн. лв. при среден единичен размер от 80.01 лв. Осемнадесет пъти по-малко, или 549 457 на брой, са депозитите с размер между 1000 и 5000
лв., като общият им обем е 1.132 млрд. лв. при среден размер на един депозит - 2061.38 лв.
Явно българите все още спестяват малко или огромната част от тях имат по няколко дребни сметки в трезорите. По-големите ресурси в кредитните институции притежават най-вече домакинствата със семеен
бизнес и лицата със свободни професии. Но именно тази много тясна група хора - праобраз на бъдещата средна класа, поддържа в трезорите по-голямата част от депозитната основа, приемана за дял на
домакинствата.
Нефинансовите предприятия показват значително по-тесни граници на депозитите във влогонабиращи институции. По
442 686 сметки има общо 48.897 млн. лв., или средно по 110.45 лв., докато в 6137 сметки има 1.717 млрд. лв., което прави по 279.92 млн. лв. в сметка. Това ясно показва, че съвсем ограничено
количество играчи - най-вече особено големи фирми, могат да си позволят да имат близо 280 млн. лв. на банков депозит. Затова и броят на тези влогове е едва 6137.
Тази статистика обаче не бива да заблуждава. Значителна част от малките и средните фирми все още предпочитат разплащанията в брой и поддържат значителни касови наличности, които не се улавят от
статистиката на банковата система, защото не са влезли в трезорите. Но едва ли ще се намери дишаща компания или едноличен търговец, които да разполагат за бизнеса си единствено с 5000 - 6000 лв. по
банкова сметка. Явно целта на държавата и занапред ще бъде да полага значителни усилия, за да намери такива стимули, които биха върнали в банките парите на дребния и средния бизнес.
Трябва обаче да отбележим, че не само домакинствата и нефинансовите предприятия не обичат да държат пари в трезорите. БНБ например поддържа само 1 (един-единствен) депозит над 50 хил. лв. в
търговска банка към 30 юни тази година с обем 255 хил. лв. Централната банка има и 2 депозита до 1000 лв. и никакви други вложения в частните трезори.
Администрацията “Сакскобургготски” също не е много щедра към парите в банкова сметка. Централното правителство има 1997 депозита за 191 хил. лв. със среден размер 95.64 лв. и 473 влога за 326.422
млн. лв. - средно по 690.109 хил. лв. Местните управи също не държат много пари в банките. Най-вероятно, когато става дума за големите пари на държавата, трябва да разбираме, че това са преводи на
бюджетни средства към първостепенни разпоредители, докато малките суми са остатъци по разплащателни сметки.
Интерес предизвикват и собствениците на големи и дълги пари, на каквито се радват застрахователите. По 277 сметки те държат 165.272 млн. лв., или средно по 596 649.82 лв. на влог. Явно става дума
за оборотни средства или текущи постъпления на каса, отколкото за някакви дългосрочни депозити.
Очевидно още не е дошло времето, когато еднолични търговци като моя квартален бакалин ще тичат през глава към трезорите, за да внесат печалбата си за месеца, или късно вечер ще чакат със свито
сърце инкасовата кола, която да прибере - в онези бели чувалчета, парите от дневните продажби.
Но проблемът структура и матурите на депозитната основа на трезорите има съществено - и все по-нарастващо, значение предвид опасенията на БНБ и МВФ за капиталовата адекватност на някои групи банки
и за състоянието на техните активи. Защото над 90% от прираста в активите на влогонабиращите институции се формира от нарастването на тяхната депозитна основа и най-вече за сметка на спестяванията
на населението и свободния ресурс на фирмите. И точно тук е интересното: докато при банките от първа група - Булбанк, Банка ДСК и ОББ, делът на отпуснатите от тях кредити почти съответства на дела
им в общата депозитна основа на системата, то трезорите от втора група са раздали с 3.3% повече кредити, отколкото е делът им в депозитната баница. За сметка на това клоновете на чужди банки са
раздали кредити с 3.36% по-малко, отколкото е мобилизираната от тях парична маса.
Явно и занапред банките със средни и малки размери ще бъдат особено чувствителни към привличането на депозити, което ще обуслови и нарастващата ценова конкуренция между тях и най-големите банки.
Така ще се формира все по-ярко изразен лихвен диференциал, който ще потвърждава страховете на аналитиците от "Банков надзор" дали трезорите, дали обещание за висок доход по техните депозити, могат
да го изпълнят, без да им се налага да посягат на резервите си и дори на своя уставен капитал. А, както вече писа по този повод в. КЕШ, такива опасение в БНБ има. Колкото до бъдещето на депозитната
основа, тя се влияе пряко от фактори като растеж на доходите и сдържане на инфлацията, както и от психологическите нагласи на населението да спестява. Според демоскопско изследване на
социологическата агенция "Алфа рисърч" едва 8% от населението възнамеряват да си открият банкова сметка, 11% ще посегнат към дебитна карта и още 8% към национална кредитна карта.
Международна кредитна карта желаят 7% от българите, а с разплащателна сметка ще се уредят още 9% от нашенците. Ако тези намерения се сбъднат, ще стане пределно ясно, че парите в банките няма да
растат с очакваните от банкерите темпове и че в същото време ще се запази разпръсването на малки суми сред огромен брой сметки, което ще обременява и занапред трезорите със скъпото им обслужване,
повишавайки още повече разходите им по дейността. А това определено не е добър сигнал за финансовата общност.
