Председателят на КНСБ д-р Желязко Христов изпрати до мисията на МВФ в София и до офиса на МВФ във Вашингтон писмо във връзка с настоящото посещение на Мисията на фонда в България, по време на което отново се обсъждат проблемите около минималната заплата за страната през 2005 г.
В писмото се казва:
"Позицията на КНСБ по размера на националния трудов стандарт минимална работна заплата, представена на последната ни среща с мисията на МВФ през тази година, остава непроменена. През
лятото на `2004 обосновахме предложение за минимална заплата 145 лв. от 1октомври т.г., 180 лв. от 1 януари 2005 г. и достигане 250 лв. през 2007 г. Считам за свое задължение отново да
ви информирам за синдикалните аргументи, подкрепящи необходимостта от рязко нарастване на минималната заплата в близките години. КНСБ не подкрепя Правителството за планираната
политика по доходите през 2005 г., като критиките и несъгласията бяха изразени от синдикалната общност и чрез масови протестни действия през октомври-ноември
т.г.
1. КНСБ последователно защитава идеята да се приеме и неотклонно следва от Правителството средносрочна стратегия за нарастване на минималната заплата, по аналогия с реализирания подход от
десетте нови членки на ЕС. Поради пропуснатите досега възможности (за изминалия тригодишен период само 37,5% номинален ръст или 19,5% реален) сега се налага скокообразно нарастване с около 27
на сто годишно през близките три години. Целта е през `2007 България да приближи най-ниските стойности на същия национален параметър сред страните от десятката при
приемането им в ЕС (за 2004 г. - Латвия 121 евро, Словакия 148 евро, Естония 159 евро).
2. Общоприетите методи за определяне на минималната заплата в конвенции и препоръки на МОТ (К 26/1928 г., К 131/1979 г., Препоръка 135/1970 г.) все още не са ориентир за България.
Нещо повече, самото Правителство игнорира записаното в своята Управленска програма..." минималната заплата да се определя в съответствие с "прага на бедност" в нарастващи пропорции и съотношения".
КНСБ многократно настоява за въвеждане на траен механизъм, така че занапред минималната заплата да се определя като 1,5 пъти прага на бедност. В този смисъл правителственото решение за
минимална заплата 150 лв. от 1 януари 2005 г. е необективно занижено и еднократен позакъснял акт, след който, според тригодишната бюджетна прогноза, отново ще се възстанови познатата
формула "+ 10 лв. на година".
3. Синдикатът възприема минималната заплата като инструмент за въздействие на държавата за увеличаване правата на наемните работници - чрез принудителна динамика в договарянето и определянето на
заплатите в реалния сектор, както и посредством последователно нарастване на минималните осигурителни прагове и фактическия осигурителен доход.
Ниската минимална заплата влияе в по голяма степен негативно върху конкурентноспособността на легалния бизнес, защото носи значими финансови преимущества за сенчестия сегмент от икономиката.
Предвидимостта на минималната заплата в обозрима перспектива би позволило на предприятията своевременно да се адаптират и да постигат баланс между възнагражденията на
ниско-, средно- и висококвалифицирани работници и служители.
По-високата минимална заплата слабо се отразява върху разходите за труд на фирмите и социалните разходи за т.нар. защитени плащания. Само за сметка на отделни данъчни и
осигурителни облекчения през 2005 г. бизнесът е в състояние да осигури изплащането на 150 лв. заплата за нискоквалифициран труд.
Припомням, че преди седем години (по настояване и на МВФ) друго Правителство стартира процес на прекъсване връзката на отделни плащания с минималната заплата за страната
(средните заплати в бюджетните сектори, минималните размери на задължителните доплащания и др.). По късно промяната засегна данъчните и осигурителните задължения. Вече няма обезщетение,
чиито размер да е обвързан с минималната заплата като база и еталон, поради което са напълно несъстоятелни опасенията и оправданията за затруднения на държавния бюджет.
4. За КНСБ е необяснимо нежеланието да се видят и анализират всеизвестни факти:
· сегашната минимална заплата е с над два пъти по ниска реална стойност от тази през 1990 г., а при 150 лв. за `2005 ще достигне размер 56 на сто спрямо началото
на прехода;
· увеличената с 30 лв. минимална заплата през 2005 г. едва ще покрива поскъпването на енергията за бита от юли т.г. (според разчети на МЕЕР разходите за
отопление през сезон 2004-2005 ще нараснат с около 100 лв. при икономично ограничено потребление), а за изминалите три години се натрупа некомпенсирано почти двойно увеличение на цената на
електроенергията и с 40 на сто на топлоенергията;
· според наблюдението на домакинските бюджети, с доход на човек до границата на бедност (м.септември 128,27лв.) преживяват 35 % от домакинствата в страната;
· през последните три години минималната заплата в България варира около 39 % от средната заплата за страната, докато в Европа това съотношение е 50 -55 %, дори 60-65 % (Италия,
Португалия).
КНСБ оценява правителствената подоходна политика през 2005 г. като най-рестриктивната за четирите последни години: нарастването на заплатите в публичния
сектор да покрива само инфлацията; трудовите възнаграждения в частния сектор да следват същото ограничение, за да се поддържа конкурентноспособността; осъвременяването на
пенсиите да се извърши с процент, съобразен главно с възможните приходи; някои плащания да се замразят на равнище`2004. За нас е неоправдана тезата да се поддържа
конкурентноспособността единствено чрез ниска цена на труда, което превръща България в терен на социалния дъмпинг. Като недопустими определяме намеренията безпринципно да се
ограничат минималното и максималното обезщетение при безработица в условията на устойчив излишък от средства във фонда и да не се коригира обезщетението за отглеждане на дете, макар че
за повишението му са необходими само 18 млн.лв.
На този фон търсенето на компромис с размера на минималната заплата за страната в името на уж "благородни цели" за нова заетост ще доведе до ново редуциране на бюджетните приходи и орязване
на социални разходи. КНСБ може да квалифицира подобно действие като прекалена демонстрация на защита на корпоративни работодателски интереси и поредна атака срещу наемния
труд.
С тревога прогнозирам, че ако се пререши размерът на минималната заплата за страната, прословутата търпимост на българина ще бъде провокирана и ще последва остра и категорична
синдикална и гражданска реакция срещу управляващите и ролята на МВФ. Изразявам своите опасения за нежелана от нас неспокойна предизборна ситуация още през ранната пролет.
Собственият опит убеждава, че в година на избори българската икономика трудно достига програмираните икономически резултати. Най-силно негативите се отразяват върху доходите на
хората и социалната подкрепа от страна на държавата. Отговорността за подобни неблагополучия се пада на Правителството с изтичащ мандат. КНСБ отказва съучастие и съотговорност за
очертаващата се нова мизерия сред работещи бедни"
