Акцията по доплащенето на ведомствените жилища, които правителствените чиновници взеха на занижени цени, набира скорост.
Акцията по доплащенето на ведомствените жилища, които правителствените чиновници взеха на занижени цени, набира скорост. След близо тримесечно мислене решението най-сетне бе намерено - евтините
апартаменти трябва да бъдат доплатени. Със суми между 5000 и 43 000 лева. Така проблемът ще бъде решен - чиновниците ще си запазят жилищата, отново на цена доста под пазарната, а обществото ще
провиди в тази мярка голямата загриженост на правителството да осигури равен старт за всички.
Повече от очевидно е, че решението за доплащане е популистко. Година преди изборите правителството се опитва да убеди електората колко мъдро и справедливо управлява НДСВ. Мярката засега дава
резултат и гражданството като че ли приема като положително решението на кабинета.
Хората се изпълват с удовлетворение и радост. Така де, след като получаваме български заплати и купуваме жилища на европейски цени, то поне да сме всички, независимо дали работим в Министерския
съвет или в селскостопанската кооперация на селцето "N".
В еуфорията си обаче така и забравихме да си зададем въпроса дали ставащото освен морално и политически е и юридически издържано. Тук за жалост нещата издишат. Ако се абстрахираме от това какви
постове заемат новодомците и се взрем само в правната страна на покупката на жилищата, ще установим, че ставащото с тях никак не е справедливо.
Къде е проблемът?
Всеки договор представлява писменото съгласие на две или повече страни да извършат или да се въздържат от изършване на определено действие. Несъмнено, след като е вид договор, нотариалният акт също
изразява съгласие. В случая то е между Министерския съвет и съответния чиновник. Значи кабинетът е поискал една цена за жилището, кандидат-новодомецът се е съгласил и е дал парите. Подписан е и
договор, с който това съгласие за покупко- продажба е било оформено по силата на действащото законодателство. Същото това законодателство обаче разпорежда, че един договор може да бъде унищожен,
само ако е сключен при крайна нужда, има невъзможен предмет или заобикаля законодателството. Ако боравим с езика на правото, нито една от тези хипотези не е изпълнена при продажбата на
ведомствените жилища. Следователно сключените договори са напълно законни и не могат да бъдат развалени.
Именно затова те и не бяха разтрогнати. Премиерът даде ултиматум на новодомците да напуснат работата си или да си доплатят апартаментите. Така обаче той самият наруши закона, защото с действията си
принуждава чиновниците да се откажат от законните си права. И затова те могат да заведат дела срещу правителството. За психически тормоз и принуда да сключат договор при явно неизгодни за тях
условия, в момент, в който се намират в крайна нужда. Действително може да се поспори доколко висшите служители на Министерския съвет наистина са в нужда, но ако ще прилагаме закона, то да го
правим еднакво за всички.
Не е нито законно, нито морално един работодател (какъвто е премиерът) да кара подчинените си да правят нещо под заплахата да останат без работа, ако не се съгласят.
Тук е валидна и противоположната теза - че премиерът като ръководител на държавата трябва да пази обществения интерес. Чудесно! Нека обаче да го опази като уволни юристите, които са подготвили
договорите за продажбата, а не чиновниците, които са си купили апартаменти. Те не са пристъпили закона. Дори и да са нарушили установения морал, този казус не е обект на правото.
"Скандалът" с ведомствените жилища ще стигне до задънена улица. Никой не може да накара новодомците да доплатят апартаментите си, защото никой няма правно основание за това. Още по-абсурдно е те да
бъдат уволнени, защото не искат да дават още пари. Възможно е да се намери благовиден повод, достатъчно далеч от жилищата, заради който чиновниците да бъдат уволнени. Колкото и да е необорим този
мотив, уволнения винаги ще се свързват с жилищата.
Най-добре ще е нещата да останат както са и в момента. Който е взел апартамент - взел. Който го е разрешил, нека си носи политическата отговорност. Всяко друго решение си е чист популизъм.
