На фона на поне деветте милиарда евро инвестиции в екология, които всички български предприятия трябва да направят в следващите шест години, от Брюксел дойде новината за нови изисквания към заводите.
На фона на поне деветте милиарда евро инвестиции в екология, които всички български предприятия трябва да направят в следващите шест години, от Брюксел дойде новината за нови изисквания към заводите. Всяко предприятие с енергийни инсталации над 20 мегавата ще има лимит за отделяните в атмосферата газове. При надхвърляне на разрешените количества фирмите трябва да купуват вредни емисии от компаниите, които са намалили обема на изпусканите отрови, или да плащат глоби. Изискването, което засяга повечето производители, ще влезе в сила през 2007 г., но подготовката на фирмите ще трябва да започне до няколко месеца.
Това ще бъде записано в плана за разпределение на квотите за емисии парникови газове, който е част от Националната стратегия за околна среда за периода 2005 - 2014 г. За 7 октомври е насрочено обществено обсъждане на стратегията, за да може до края на годината тя да мине и през парламента, съобщи Нона Караджова, директор в Министерството на околната среда и водите.
До края на 2006 г. националният план трябва да бъде готов, за да могат българските предприятия да отговорят на изискванията, предвидени в директива на Европейската комисия от 2004 г. за разпределението на газовите квоти, поясни Ивона Грозева, експерт в ековедомството. Чрез тази директива европейските правителства подготвят индустриалните предприятия за изискванията, залегнали в Протокола от Киото, обединяващ държавите в борбата им срещу глобалното замърсяване на природата и пробива в озоновия слой. Въпреки че протоколът все още не е подписан от Русия и САЩ, европейските държави бързат със създаването на законовата рамка, за да подготвят индустрията за новата финансова тежест.
Въз основа на европейската директива екоминистерството също трябва да изработи съответната нормативна база, която точно да регламентира разпределянето на парниковите квоти. "Търговията с емисии е важен елемент от мерките за противодействие срещу индустриалното замърсяване, но нейното организиране изисква голяма подготовка и значителни инвестиции. Не случайно подобни продажби между заводи досега не са извършени никъде", обясни шефът за инвестиционната политика и зам.-председател на надзорния съвет на КЦМ - Пловдив, Румен Цонев. Освен че ще внедряват екологични системи за намаляване на изпусканите вредни газове, предприятията трябва да имат и апаратури за денонощно измерване на тези емисии, а това е скъпо, каза Цонев.
Големи са и задълженията на Министерството на екологията при предварителната организация на процеса. Според бизнеса квотите за парниковите емисии ще бъдат определени обективно, ако експерти от ведомството преговарят поотделно с всяко предприятие. "От практиката, която имаме при издаването на комплексните разрешителни, се видя, че при договарянето на еконормите положителен ефект може да се постигне само в непрекъснат диалог с администрацията", заяви Цонев. Пловдивският завод е един от първите, който получи комплексно разрешително, но както и останалите фирми от химията и тежката индустрия за 5-6 години той трябва да изпълни ред екологични изисквания. За тях е нужно огромно финансиране, което не е по силите на българските компании, твърдят в хор предприемачите.
Като се добави и задължението да наблюдават изпусканите от заводите газове, тежестите върху бизнеса стават изключително големи. Затова шефовете на големите предприятия настояват екоминистерството да подготви много внимателно това разпределение на газовите тавани.
"В Европа се обсъждат няколко варианта за организация, които да се прилагат за предприятия със сходно производство и еднакви мощности. Ако енергийните компании контролират месечното подаване на ток или пара за предприятията, по-лесно би се изчислил обемът на изпусканите емисии. В България този процес може да се регулира от енергийното министерство", обясни Ивона Грозева от екоминистерството. Намеренията на ведомството са от следващата година да започнат активна работа с компаниите, преди да изработят нормативната база.
Според предприемачите обаче подготовката изисква много повече време, защото освен промени в законодателството ще се наложат и корекции в някои данъчни закони. "Търговията с газове е вид сделка, която задължително трябва да се облага с ДДС. Ако предприятията плащат 20% върху тези продажби, това значително ще натовари фирмите", коментира и изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров. Този проблем важи не само за българските, но и за европейските фирми, които в момента търгуват с вредни емисии по т.нар. програми за съвместно изпълнение по Протокола от Киото. Чрез тях индустриално развитите държави - членки на ЕС, купуват преработени вредни емисии от страни извън общността, чиито норми на замърсяване са по-ниски. България подписа този протокол през 2002 г. и в момента емисиите й са с 54% под лимита от 1988 г. - годината, определена за базова в договореностите в Киото.
В ЕС още не са законово уредени данъчните въпроси при търговията с емисии, поясни Ивона Грозева. Не са разработени и нормативите, свързани с предстоящото разпределение на квотите за парникови газове. Според мениджърите механизмите за определяне на обемите въздух, които ще се продават, също изисква точност и стриктен контрол, който поради липса на административен капацитет трудно ще се организира.
България трябва да задели над 23 млрд. лв. за финансиране на екологичната си стратегия през следващите 10 години, сочи проектодокументът. "Числата са прогнозни и включват всичките шест цели за осигуряването на чистотата на въздуха, почвите, водите и биоразнообразието. Освен мерките за осигуряването на чистота в населените места тази стратегия включва и ангажиментите на бизнеса, общините и държавата за устойчивото управление на околната среда", гласи документът.
-----------
Влошеното състояние на горите и изчезването на ценни растения и животни са най-големите заплахи за опазването на природата в България. Това показва национално социологическо изследване на фондация "Форум за устойчиво развитие Фокус", направено по поръчка на екологичното министерство и Датската агенция за околна среда (DANCEE). Целта на изследването е да популяризира Националната стратегия по околна среда, която обхваща периода 2005 - 2014 г.
Над 80% от запитаните смятат, че посегателствата в горите са реална опасност за чистотата на въздуха, други 70% определят като застрашителни глобалните промени в климата и засушаването. За над 60 на сто от българите увеличената употреба на опаковки също е опасна за запазването на чистотата. На въпроса кои са най-големите им житейски проблеми над 40 на сто от запитаните са поставили мръсните улици на първо място, за 33% това е нечистият въздух, шумът пък се сочи като проблем от 25 на сто от анкетираните.
Само един от 10 българи е доволен от чистотата на селото или града, където живее. За да се преодолеят проблемите, хората предлагат бързи решения от страна на държавниците за опазването на природата. Превантивно трябва да се търси отговорност от замърсителите, смятат още запитаните.
-------------
България иска отсрочка за рециклиране на ел. уредите
България иска отсрочка до 2008 г. за въвеждането на задължителното преработване на излезлите от употреба електроуреди и електронни апарати. За това се договорили български и европейски експерти през миналата седмица, съобщи началникът на дирекция в екоминистерството Нона Караджова. Евродирективата за третирането на електрическото и електронното оборудване е от 2003 г. и задължава до 2008 г. всички страни - членки на общността, годишно да преработват по 4 кг стара техника на човек от населението.
Освен печки, хладилници, компютри, ютии или сешоари задължително трябва да се преработват и тонерите за компютри или друга офис техника. Във връзка с тези изисквания правителствата налагат екологични такси на всички производители и вносители на бяла и черна техника. Българските фирми не разполагат с достатъчно средства, за да осигурят преработката на старите уреди, затова поискахме отсрочка на това задължение, поясни Караджова.
За разлика от европейците българските семейства сменят битовата си техника на 10 и повече години, така че потенциалната опасност от замърсяване на околната среда е намалена значително, е бил другият мотив в преговорите. От началото на тази година България въведе задължителни екотакси за оползотворяване на различните видове опаковки. Това принуди фирмите да се обединят, за да могат заедно за поемат разходите.
