Документът предвижда да се преустановят плащанията с преобразувани от лихвоточки записи, като в двумесечен срок притежателите им трябва да върнат на областния управител документите за собственост
Внесен от правителството проектозакон предвижда жилищнокомпенсаторните записи от лихвоточки отново да бъдат преобразувани в спестовни числа. В четвъртък въпросният проект за изменение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове попадна в дневния ред на парламентарната правна комисия. По предложение на червения депутат Михаил Миков обаче дискусията по него беше отложена. Законопроектът е бил изготвен от министерството на Валентин Церовски и внесен още миналата година, но тогава е бил отхвърлен от експертите като противоконституционен, защото отнема на гражданите вече дадени права, научи "Дневник" от депутати. Дали сегашният опит да бъде прокаран през парламента ще е по-успешен засега остава неясно. Документът предвижда да се преустановят плащанията с преобразувани от лихвоточки записи, като в двумесечен срок притежателите им трябва да върнат на областния управител документите за собственост. Той от своя страна трябва да върне на съответните комисии към общините, които са ги издали. Тези комисии възстановяват служебно притежателите на записи от лихвоточки в списъка на правоимащите. По този начин ще бъде заличен финансовият инструмент "записи от лихвоточки" и компенсирането на притежателите на дългогодишни жилищноспестовни влогове ще се върне на старото положение. Сред мотивите за премахването на жилищните записи от лихвоточки се посочват и различните съотношения при преобразуването на спестовните числа в жилищни компенсаторни записи. Според кабинета по-голямата част (около 170 млн. лихвоточки) са били преобразувани в съотношение едно спестовно число за един лев номинал, докато малко над 35 млн. спестовни числа са били приравнени при съотношение 1 число на 0.03 лв. номинал. По този начин на пазара се появяват записи за около 170 млн., което е около 15 на сто от общия обем компенсаторни инструменти в обращение, а срещу тях не стои почти никакъв значителен ресурс държавна собственост, която да бъде предложена. "Законопроектът предвижда отнемане правото на хората, които са придобили компенсаторни инструменти, и не решава проблемите около тях." Така Михаил Миков обясни защо се е противопоставил на разглеждането му в комисията. Предлага се записите от лихвоточки отново да се превърнат в спестовни точки, без да се отчита, че голяма част от тях са влезли в оборота, търгувани са и са прехвърляни на трети лица, допълни още депутатът от левицата. Казусът със записите от лихвоточки се появи през лятото, когато със свое решение Върховният административен съд от края на миналата година приравни записите от лихвоточки със тези, издадени по закона "Лучников". Основанието за това решение бе гласуваната поправка в Закона за приватизация, предложена именно от народния представител Михаил Миков, със записи от лихвоточки по Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове да може да се участва и в приватизацията за закупуване на дялове и акции от търговски дружества. В своите мотиви съдиите постановиха, че законодателят фактически е приравнил тези записи към останалите компенсаторни инструменти, така че те трябва да се регистрират в Централния депозитар и да могат да се търгуват на фондовата борса. Това даде възможност на притежателите на жилищни записи, издадени срещу лихвоточки, да ги регистрират като компенсаторки и да ги продадат на фондовата борса на много по-добри цени. Решението на съда обаче не беше обявено публично и за около половин година от ситуацията успяха да се възползват само група информирани лица, които успяха да купят такива книжа на нива от около 4 ст. за лев номинал, да ги регистрират в депозитаря чрез областния управител и да ги продадат за над 20 ст. Това доведе до бум в изкупуването на иначе почти безполезните жилищни записи, бум със сделките с ЖКЗ на борсата и общо понижение на цените на компенсаторните инструменти. След намесата на Комисията по финансов надзор борсата и Централният депозитар решиха да отделят записите от лихвоточки като отделен инструмент, различен от тези по закона "Лучников". Борсата обаче отказа да търгува с новите книжа с мотива, че законовото им приложение е неясно, а и има съмнения дали те са свободнопрехвърляеми. Записите, преобразувани от лихвоточки, обаче бяха признати като платежно средство на провежданите на фондовата борса централизирани публични търгове, макар да не можеха да се използват при приватизацията чрез конкурс, както и за плащане на лихви по ЗУНК. С тях могат да се сключват сделки и по време на осмия търг, който тече в момента. Държавните ведомства, които имат отношение към проблема, преди няколко месеца бяха единодушни, че преди да се подготви конкретен законопроект, трябва да се проведе широка обществена дискусия, за да не се прави поредната несполучлива кръпка. Предложеният от правителството проект обаче засега не е съгласуван с никого. В същото време това, което се предлага, натоварва допълнително държавния бюджет и общините, защото всичко отново се обръща в лихвоточки. Притежателите им се обезщетяват от държавния компенсационен фонд, който се финансира единствено от бюджета. Експерти смятат, че по-адекватното решение на брадатия проблем с лихвоточките е да се даде възможност всички желаещи да могат да ги преобразуват в записи и обратно, без за това да има конкретни срокове. Сред дискутираните идеи беше и тази записите от лихвоточки да се търгуват на борсата, като правата по тях се приравнят с инвестиционните бонове. Прогнозите тогава бяха, че ако тази идея се приеме, цената на новите компенсаторки ще се приближи до тази на инвестиционните бонове заради еднаквите права, които двата инструмента имат. Процесът по издаването на инструментите също така трябва да се санира и да се създаде единен регистър, защото нито едно ведомство в момента не може да каже каква е общата маса на лихвоточките и записите от тях. Друг важен въпрос, който чака отговор, е какви са възможните сфери на приложение на тези книжа, като например с тях да може да се плащат задължения към държавата.
