Има бебе, няма майчински Деяна Драгоева
Малко се ражда в тази държава!!! Но пък като родиш освен малкото отроче в ръцете си получаваш и невероятния шанс да походиш по неведомите пътища на бюрокрацията.
В нашия случай казусът е следният – аз, бъдещата горда майка, чинно отслужвам на работното си място седем месеца и половина от бременността си /ако естеството на работата ми беше друго и не излизахме в летен отпуск целия екип със сигурност щях да бачкам чак до влизането си в родилния дом/. Отношенията с работодателя ми са безкрайно ясни и жестоки – РАБОТЯ НА ХОНОРАР, тоест на граждански договор. Какво означава това – не мога да ползвам болнични, защото няма да ми е платен, не мота да излизам в отпуск по същата причина. С две думи - и да ми е трудно в трудното ми положение – стискам зъби и си трая, защото мърдане няма, пари - също!
Вече остават 45 дни до термина ми, но въпреки че съм работила като вол по гореспомената схема, моят работодател не е задължен по никакъв начин да ме обезщети, тъй като подобно обезщетение облагодетелства единствено жените, които са напълно трудоустроени за всички рискове, ако трябва да се изразя с терминологията на бюрократите.
Казвам си – добре, това ще го преглътна, но не може съвсем да съм аут от системата. Все пак съм майка и трябва да получа подобаващата за това си положение сума, която, както всички знаем, е цели 120 лева. Да, ама не!!!
С цял свитък прилежно събрани и стиковани документи решавам да уредя набързо въпроса с получаването на майчинството ми. Започвам воаяжа си от НОИ. Там разчитам, че ще ми разяснят правата и ще ми кажат каква е процедурата за уведомяване на държавата, че съм станала майка и че си искам тези 120 лева. Озовавам се в дълъг коридор, претъпкан с народ, но зървам с надежда врата, пред която никой не чака. Малко по-късно разбирам защо е така! На вратата има табелка “Майчински” или нещо подобно… Влизам озарена, че най-после институциите са проумели, че не е редно да караш една майка да чака по опашки, щото докато си чака току виж детето станало първи клас…Влизам в безлюдната стая и прилежно обяснявам какъв е случая. Отсреща получавам само мигане на парцали и празен неразбиращ поглед. От устата на чиновничката се откъсва заучената и вървяща във всички случаи фраза: “Ние се занимаваме самo с жените, които са на трудов договор. Обърнете се към финансовите ревизори за справка…”. Надеждата ми проблемът да се реши бързо се спука като сапунен мехур…
На опашката за ревизорите научавам, че мястото ми не е на тази опашка. Информацията получавам от хората на същата опашка. Изнервена, но и обнадеждена, че му се вижда края, се насочвам към Агенцията за социално подпомагане, която ми препоръчаха да посетя. И там обясних какъв е случая. Оказа се, че съм патологичен случай, защото няколко служителки се изредиха да изслушат казуса ми, докато най-после се намери такава, която беше прочела закона и знаеше каква е процедурата. Осведоми ме, че от “социалното” мога да вземам майчинство само една година и то е в размер на 100 лева. Нужна беше справка за доходите – моите и на съпруга ми шест месеца назад. Бегъл, но “печен” поглед хвърли служителката върху издайническите парчета хартия и отсече, че при тези доходи майчинство от тях не мога да получа. Общите ни доходи надхвърляха 200 лева на член от семейството, затова нито детски нито майчинство ми се полага.
Както е логично, в настоящия момент аз, младата майка, не работя, а и не бих могла да работя. Логиката навежда също така на мисълта, че и към настоящия момент доходи не получавам, но… справката е за доходи от минал период. В страната Абсурдистан абсурдите продължават…
Питам аз какви са вариантите да получавам все пак майчинство?! Отговаря ми се, че мога да пробвам след шест месеца, когато вече работодателя няма да ми плаща и справката ще показва, че съм получавала сума на стойност една кръгла нула. Тогава заплатата на съпруга ми разделена на три ще излезе по-малка от двеста лева. Цялото семейство ще стискаме палци да не му я увеличат след нова година, че тогава – спукана ни е работата! Язък за гладуването и стискането на зъби заради пустите им 120 лева.
Не, звучи безумно! Не може цялата тази работа да остане така!, казвам си аз. Не съм човек, който пада по гръб и решавам да се пусна още веднъж по хлъзгавия път на системата с надежда, че все някой е помислил и за хора като мен и е намерил решение.
Връщам се в НОИ с папката документи под мишница. Въоръжавам се с търпение, изчаквам стоически опашката при ревизорите и най-после се срещам очи в очи с един от тях! Обяснявам за какво съм при него и какво съм направила и проучила до момента. Той прави опит да ме върне в Агенцията за социално подпомагане още като чу, че не съм работила на трудов договор. Подготвена аз му обясних там какви са условията – той си ги записа за следващата като мен, която може би щеше го посети, да е подготвен… Показвам му един граждански договор, за да разгледа какви отдръжки са ми правени и той констатира, че съм само и единствено здравно и пенсионно осигурена, пари във фонд “Бременност и раждане” не са постъпвали. Вече е твърде късно да се внесе някаква сума в този фонд, а и по граждански договор за него не се внася.
Като всеки нормален човек реших да мисля конструктивно и да проуча какви са вариантите в тази ситуация. Ревизорът ми разясни положението:
Трябва да ме назначат някъде на трудов договор – лесно е да се каже! Работодател трудно се притиска! Щом досега съм била на хонорар как да накарам работодателя си да ме назначи на трудов договор при положение, че вече съм с бебе на ръцете, тоест не мога да се върна на работа, а дали искам да го направя – никой не ме пита… Значи този вариант отпада!
Вариант “Б” – фирма фиктивно ме назначава на трудов договор. След шест месеца ще мога да кандидатствам за майчинство, но през този период ще трябва да поема сама осигуровките си. А как да ги плащам, като нямам доходи? Е, има и фирми които правят следната услуга за нещастни майки като мен – шест месеца плащат осигуровките, но след това за услугата майката прежалва осем месеца майчинските 120 лева, за да покрие хонорара на фирмата… Както се казва – ако искаш!
Равносметка на ситуацията до момента – майчински няма, защото в миналото си шест месеца назад семейството ми е било твърде богато и не е мислило за бъдещето, в което този факт ще ни изиграе лоша шега! Пари от хонорарите за този случай не са заделяни и насочвани към фонд “Бременност и раждане”, защото нито бъдещата майка може да го прави сама, за разлика от случаите, в които може сама да се осигурява здравно и пенсионно, нито пък работодателя го е еня ще ражда ли тя или не! Има бебе, няма работа! Няма работа, няма хонорари! Има бебе, няма майчински – аз ли нещо не мога да мисля логично или логика наистина няма?! Истината е, че май по-добре е да не си работил въобще, отколкото да си работил и да са ти плащали на хонорар!!!
