Сегашният кодекс прокарва криворазбрани синдикални интереси, които се обясняват преднамерено като социално завоевание
Вицепремиерът Лидия Шулева съобщи, че е време да се направи нов кодекс на труда, който да балансира интересите и на работниците, и на работодателите. Бизнесът отдавна очакваше да чуе точно това, но
въпреки това изказването на вицепремиера го изненада.
Според представители от Съюза на работодателите схващането на госпожа Шулева е "революционно". До вчера тя ни призоваваше за трудовото законодателство да се разберем със синдикатите и да предложим
нещо съгласувано, казаха от СРБ. Оказа се, че идеята на вицепремиера е продиктувана не от неколкогодишните настоявания на бизнеса за нов трудов кодекс, а от поредния чужд консултант, дошъл да ни
налива ум, твърдят експерти. Анализ на Американската агенция за международно развитие, поръчан от министерството на труда, показва, че Кодексът на труда възпрепятства икономическото развитие в
страната. В сравнение със законодателството на Словакия, Чехия и Унгария българският кодекс е по-рестриктивен по отношение гъвкавостта на пазара на труда, разкриването на нови работни места и
икономическия растеж в България, смятат от ААМР.
Принципната постановка на работодателите е, че трябва да има нов кодекс, тъй като сегашният е от 1989 г. и не отговаря на условията, в които се развива икономиката, заявиха от Съюза на
работодателите в България. Сегашният кодекс прокарва криворазбрани синдикални интереси, които се обясняват преднамерено като социално завоевание, коментира за в. ПАРИ Васил Арарски, консултант на
СРБ и директор Човешки ресурси във фармацевтичната компания Актавис. Според него ефектът е обратен - ограничава се възможността фирмите и организациите да работят на основата на баланс на
интересите между работната сила и работодателя, съобразено с пазарните условия. На практика интересът на работодателите е да наемат по-малко хора и да заобиколят закона, когато освобождават
персонал, защото пазарните условия го изискват, казва Арарски.
Проблемът е особено остър за малките и средните предприятия, коментира зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. При тях изискването за едномесечен срок за предизвестие при
уволнение на работници може да ги доведе до фалит. Положението се усложнява от това, че на съкратен работник трябва да се плати една заплата обезщетение. Основната причина да не се спазва трудовото
законодателство при дребния бизнес са именно тези изисквания, които го натоварват толкова, колкото и големите предприятия, смята Тебеян. Според него за фирми с персонал до 150 души трябва да има
облекчения.
От БСК и БТПП смятат, че в сегашния кодекс на работодателите се вменяват твърде много задължения, които би трябвало да бъдат задължения на държавата в областта на социалната политика. Такива са
допълнителният отпуск за майки с деца и безвиновната отговорност на работодателя, ако работникът претърпи злополука при природни бедствия и др. БТПП настоява работодателят да бъде освободен от
неприсъщи ангажименти като съдействие на дейността на синдикалните организации, предоставяне на отпуски при кръводаряване и предоставяне на отпуски на синдикалисти.
Едно от исканията на работодателите е да се облекчи режимът на обезщетенията при пенсиониране. Проблемът не са шестте заплати, които трябва да се изплатят на работник с над 10 години трудов стаж,
казва Тебеян. Според него на бизнеса повече тежи изплащането на две заплати при пенсионирането на работници дори с 1 месец трудов стаж. Бизнесът предлага работодателят да има възможност да
съкращава работници заради неефективна работа. В момента няма нито едно дело, спечелено в съда от работодател на това основание.
Едно от предложенията на ААМР в анализа е да се позволи на работодателите да освобождават работници на основание "общи нужди на бизнеса". Липсата на тази възможност към момента пречи на
съкращенията при въвеждането на нови технологии и оборудване. По същата причина работодателите нямат право да съкращават работници, ако имат финансови затруднения и решат да спестяват средства.
Законът повелява да се прибегне до тази мярка само ако производството спре повече от 15 дни.
Бизнесът настоява и за по-добра регламентация на извънредния труд. България е единствената страна, където е забранен извънредният труд, с изключение на случаите при бедствия и аварии и при сезонна
работа. И работодателите се чудят как да заобиколят закона и обявяват дейности, които не са със сезонен характер за такива. А работниците са доволни от това да има повече работа и заплащане.
Крайно време е да се помисли и за това, че работодателят носи неограничена отговорност и в случаи, когато работникът има вина за инцидент, а отговорността на работника е ограничена до една заплата,
независимо че заради небрежност може да повреди машина за милиони, казват от БСК.
Не е ясно кога може да се очаква нов кодекс на труда. Последните кръпки в него, които ще влязат в сила от 1 август, са същите с още по-цветни конци, каза Васил Арарски. Въпреки че сигнализирахме за
недомислиците, явно никой не е прочел протестите на работодателите, казва той.
