Законодателството в тази сфера не е достатъчно ефективно, смятат адвокати
Всекидневно в България се перат пари чрез сделки с недвижими имоти, строителство, земеделие, лизинг, прехвърляне на дялови участия от дружества с ограничена отговорност, заяви адвокат Борислав Найденов от Софийската адвокатска колегия на Третата балканска конференция за управлението на паричния оборот и мерките срещу фалшифициране на пари. Той описа схемите, по които това става - земеделски производители декларират нереално високи добиви от декар, плащат данък печалба върху продадената продукция и "приходите" им от селско стопанство стават легални. Дяловите участия в ООД се прехвърлят обикновено по номинал, а реално платената цена за имуществото е друга, каза Найденов. Строителни компании занижават цената на строителството и разликата с пазарната продажна или наемна цена е всъщност узаконяване на пари, които не подлежат на деклариране,каза адвокатът. Нотариусите са длъжни да декларират сделките с недвижими имоти, но те се сключват по данъчна оценка. Дори нотариусите не знаят реалната цена, по която се извършват сделките, за да я декларират. Според него Законът за мерките срещу изпирането на пари от 1998 г. е затруднил, но не е спрял прането на пари. Банките, към които основно е насочено вниманието на контролните органи, много рядко биват въвличани в подобни схеми. Юристът каза, че Законът за мерките срещу изпирането на пари не предвижда наказателна, а само административна отговорност. Директорът на Агенция Финансово разузнаване Васил Киров съобщи, че по сигнал от банка у нас е разкрит опит френски гражданин да прехвърли на българска фирма, регистрирана от чужденци, 200 000 EUR.
