В Северозапада 48 са без връзка със света, в Добричко разчитат на училищните автобуси
До поне 100 села у нас не пътуват автобуси или пък са без обществен транспорт по няколко дни в седмицата, показа проверка на "Монитор". Според одит на Сметната палата само в областите Видин,
Монтана, Враца, Плевен и Ловеч до 48 населени места не пътува обществен транспорт. До други 43 пък има транспортни връзки под 5 дни в седмицата. Това пък затруднява достъпа на хората до работа,
както и до административни, здравни и образователни услуги. От общо 51 общини в Северозапада за периода 2014-2016 г. 33 от тях са получавали държавна субсидия за обществени пътнически превози по
нерентабилни линии. Сметната палата обаче е установила, че в разработването на транспортните схеми има нарушения. Изискванията не са спазили в Белоградчик, Враца, Вършец, Кула, Мездра и Плевен. Те
са лишили превозвачите от възможността да получават компенсации и са създали риск за превозната услуга, сочи още одитът.
Много села в област Добрич също са откъснати от света. Сред тях са генералтошевските Красен и Росица, където като учител е работил Йордан Йовков. Микробуси не стигат и до селища в общините Тервел,
Крушари и Шабла. Местните са принудени понякога да използват ученическите автобуси, за да стигнат до съседни села и да се снабдят с хляб, лекарства и стоки от първа необходимост. Връзката им обаче
с областния център Добрич е мисия невъзможна. За шабленското с. Божаново, където живеят петима души, ролята на обществен транспорт, магазин и аптека изпълнява кметският наместник, който ги снабдява
с всичко необходимо. В Старозагорска област автобуси не пътуват до 7 селища, предимно махали около гр. Гурково, които се намират в труднодостъпен планински район.
Село Самотино е единственото във Варненско без връзка с околния свят, защото там живеят само двама души. От общо 149 села в областта няколко са с по 30-40 души възрастно население, но към тях има
автобуси поне 1-2 пъти дневно.
Във Великотърновско най-тежко е положението в планинските села от общините Златарица и Елена. Заради малкото население и липсата на достатъчно пътници транспортните фирми, които обслужват района,
са сметнали за нерентабилно да пускат рейсове всеки ден. Те пътуват по 2-3 пъти в седмицата, а някъде само в петък и неделя. Единственият вариант за възрастните хора, на които им се налага да
отидат до града, е да се примолят на шофьорите на ученическите автобуси да ги вземат.
Лош е транспортът и до места със сравнително добро местоположение, като с. Миндя, въпреки че до съседните Пчелище, Къпиново и Церова кория пътуват по 5-6 рейса на ден. "Какво ще им стане да стигнат
до Миндя, толкова ли много гориво ще изгорят за още 7-8 км", възмущават се местните. През последните години там живеят и над 40 британци, повечето възрастни хора. Те пък са принудени да си викат
таксита и да плащат по 25-30 лв. в едната посока до Велико Търново. В Пловдивско, Русенско, Кюстендилско обаче автобуси пътуват и до най-отдалечените планински селища, показа още проверката на
"Монитор" Лозево се бори 6 години за връзка с Шумен.
Шест години продължи битката на жителите на едно от най-близките до Шумен села Лозево за автобусна връзка. Селото се намира само на 9.6 км. от центъра на града, но заради намалелите пътници се
оказа, че няма желаещи да обслужват линията. В селото правиха подписки, срещаха се с кметове и депутати и накрая беше намерено решение - автобусът от Новосел до Шумен да прави отбивка и в Лозево.
От това обаче са недоволни пътниците от Новосел, които всеки ден правят екскурзии до съседното село и си удължават маршрута. Вместо да пропътуват 16 км за половин час, те изминават по още 8 км, а
времето на пътуването се удължава до 40-50 минути в едната посока.
