За дългия път от катастрофата с кон до електронната полица
На 1 февруари 1898 година се ражда нов революционен застрахователен продукт. Става дума за първата автомобилна застраховка, която днес е задължителна по целия свят. Въпреки че някои научават за нея
повече от век по-късно, застраховката се превръща в неотменим елемент, регулриращ пътното движение.
Преди 115 година американската застрахователна компания Travelers Insurance Company продава първата такава полица.
Историята помни и първия собственик на новия продукт. Купува я някой си доктор Труман Мартин. Той плаща 12,25 долара за полицата, която покрива рискове до 500 долара.
За онова време застраховката изглежда много скъпа – автомобилът е лукс, достъпен според официалната статистика за едва 4 хиляди американци. По същото време по пътищата на САЩ се движат над 20 млн.
коне. Ето защо Труман може да бъде разбран – американският доктор се опасява от сблъсък с най-масовия „транспорт” ипо тази причина мъдро и напредничаво решава да се подсигури.
Първият издател на автополицата Travelers Insurance Company работи и до днес на пазарите в САЩ, Обединеното кралство, Ирландия, Сингапур, Китай, Канада и Бразилия. Компанията е второто по активи
дружество в сектора на общото застраховане в Америка.
Идилията по пътищата отвъд океана обаче приключва през 20-те години на миналия век, когато Форд включва своя автоконвейер на пълна мощ. Реалната опасност, която възниква след рязкото увеличаване на
автомобилите по пътищата, налага необходимостта от сериозна защита срещу произшествия. Така узрява идеята за застраховане на гражданската отговорност на собствениците на автомобили.
Първата държава, която прави задължителна тази полица за притежателите на автомобили, е САЩ – щатът Масачузетс. Това става през 1925 година. Скоро този пример е последван и от другите щати. Е, има
и изключения: и до днес все още да съществуват щати, в които тази застраховка е доброволна (пр. Ню Хемпшир). Във Вирджиния липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ води до увеличаване на
държавните налози.
Горе-долу по това време по идеята се „запалва“ и Европа, макар че застраховката не е напълно непозната на Стария континент дотогава.
Един от водещите британски застрахователи –Аviva, който работи на пазара в Обедненото кралство вече над 300 години, се впуска в моторното застраховане преди около век, с появата на първите
автомобили в страната.
В архивите на компанията се пазят данни за онова време, сред които и редица куриозни случаи.
През 1911 година, когато конете във Великобритания били 36 пъти повече, отколкото автомобилите, млад жребец връхлетял върху паркиран наблизо автомобил, вземайки го за кобила. Аviva изплатила
щетите, но какви точно са били пораженията на бедното возило, - по този въпрос историята мълчи.
Трябва да се отбележи, че дотогава автомобилното затраховане не е задължително.
През 1930 г. британското правителство въвежда закон, който изисква всяко лице, което използва моторно превозно средство на пътя да сключи застраховка, която да обезпечи покриването на вредите към
трети лица, в случай на настъпване на инцидент. В Германия застраховката става задължителна от 1939 г. През следващите няколко десетилетия почти всички държави въвеждат в законодателството си
подобни застраховки.
При някои това става доста бавно.
Например, в България.
У нас застраховката „Гражданска отговорност” е регламентирана в чл.223-229 и 257-275 на Кодекса за застраховането и с Наредба №24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане.
Това, разбира се, не означава, че автомобилната полица в страната до този момент е непозната.
Независимо че днес автомобилното застраховане доминира на родния пазар, неговото начало е поставено едва в края на 20-те години на ХХ-ти век. Първата компания, която предлага автомобилна
застраховка, е „Звезда”, през 1925 г. Първата полица „Гражданска отговорност” е сключена през 1927 г. Според някои източници, „Гражданска отговорност” е въведена от дружество „Орел”
през 1917 г., но първо за селскостопански машини, а по-късно и за автомобили.
Във времената на развития социализъм се продаваше автомобилна застраховка, която беше хибрид между гражданска отговорност и автокаско. Доколко беше масова? – автомобилите по бул. „Руски” минаваха
на половин час.
Донякъде успокоително е, че в Русия, въпреки милионите произведени там леки коли, застраховането на гражданската отговорност става задължително едва през 2004 година.
Всъщност в Москва идеята за застраховането на автомобилите прелита в общественото пространство за първи път във времената на НЕП-а.
Някъде по това време Иля Илф и Евгени Петров се провикват „..колата не е лукс, а превозно средство..., и с автопробега – да бием по лошите пътища и нехайството..., въпреки, че признаха в „Златния
телец” пешеходците за по-добрата част от човечеството.
До втората Световна война под намръщения поглед на Сталин от плакатите ударно се строи комунизъм, а в разрухата на следвоенните години автомобилът за обикновения гражданин на СССР си остава
недостижим лукс.
При управлението на Брежнев отново се заговаря за автомобилната застраховка, но партийните величия все пак решават да не се тръгва по пътя на „загниващия капитализъм”.
В резултат на всичко това т.нар. „автогражданка”-та се появява в Русия едва през 1991 година и то под абсолютно доброволна форма.
Когато тя става задължителна, 13 години по-късно е приета „на нож”. Всъщност славянската душа си казва думата – и у нас тя е силно недолюбвана. За това говорят и официалните данни за покритието в
България, изнесени тези дни.
Независимо от множеството спорове около доходността на задължителната полица за застрахователните компании и принципите за разчет на цената й за потребителите, тя все пак привнася известен елемент
на цивилизованост по пътищата.
