Компаниите предлагат да се създаде пул за селскостопанско застраховане
Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) разкритикува концепцията на Закон за превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието. Припомняме,
ИНСМАРКЕТ писа, че според предложението на земеделското министерство, се предвижда преобразуване на Изпълнителната агенция "Борба с градушките" в държавно предприятие, което ще се издържа: със
средствата, които в момента държавата отделя за борба с градушките и за обезщетения на пропаднали площи; чрез задължителни вноски на земеделските производители на база заявената за подпомагане
площ, както и с вноски на застрахователните компании в размер от премийния приход от застраховки по класове – пожар и природни бедствия, други щети на имуществото и сухопътни превозни средства
(Каско).
От АБЗ посочиха, че застрахователната индустрия по принцип подкрепя инициативата за нов модел за управление на риска в земеделието, но подчертаха, че предложената концепция куца в няколко
направления. Един от основните й недостатъци е, че на държавно предприятие са вменени дейности с характеристиките на застрахователна дейност, която може да бъде извършвана единствено от
застрахователна компания. От АБЗ посочват още, че биха приветствали идеята концепцията да даде базата за публично-частно партньорство между застрахователите и държавата, която да се доразвие на
подзаконово ниво по аналогия на застраховането на отговорността от "ядрена вреда" чрез Българския национален застрахователен ядрен пул, въз основа на която да се създаде Застрахователите предложиха
на държавата създаване на пул за селскостопанско застраховане. Това решение би позволило застраховане на пълния обем на земеделски площи и в пълния обем на рисковете (а не само за градушка),
създаване на оптимални и единни условия за застраховане с цел намаляване на разходите и на времето за определяне на щетите и изплащане на обезщетенията. При създаване на застрахователен пул,
финансирането на превантивната дейност може да се извършва при условията на застраховането, а не с държавни средства, се казва в становището на застрахователите.
От АБЗ са проучили и подчертават, че предложеният от земеделското министерство модел не се прилага в нито една развита европейска държава. Само в няколко бивши социалистически страни все още
защитата от бедствия в земеделието продължава да се финансира от държавата. Управлението на рисковете, свързани с неблагоприятни климатични събития в земеделието със застрахователни способи и
разчитайки на застрахователния пазар е далеч по-ефективен начин на употреба на обществените ресурси, категорични са от застрахователния бранш.
В Концепцията е въведено задължение за застрахователните компании за заплащане на вноска в държавното предприятие от прихода от продажба на всички застраховки от класове "Сухопътни превозни
средства (без релсови превозни средства)", "Пожар и природни бедствия" и "Други щети на имущество". Това налагане на косвена тежест за всички застраховани лица е неоправдано, защото създава
неравнопоставеност между потребителите на застрахователни услуги. На практика застрахователите ще финансират мероприятия по превенция или ще подпомагат пострадали земеделски стопани, включително
незастраховани, със средства от премиите на застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието, обясняват от АБЗ. В същото време предвиденият начин на
компенсиране на земеделските стопани не поощрява доброволното сключване на застраховки от тяхна страна и съответно не спомага за развитието на застрахователния бизнес, от който се изискват
задължителни вноски. Това предложение е необосновано и би имало много негативен обществен отзвук, тъй като в него не се съдържа нито финансова логика, нито защита на правата на потребителите на
застрахователни услуги. Въпреки, че фокусът на Концепцията е насочен към земеделския сектор, се предлага във вноските да се включва и премиен приход от застраховки, които нямат нищо общо с този
сектор. Подобна мярка реално би довела до увеличение на цената на имуществените застраховки и на застраховки "Каско" на МПС без да повиши очакваните обезщетения на застрахованите лица, което
считаме за несправедливо. Същевременно се създава сериозна предпоставка за намаление на застрахователното проникване и способността на застрахователната индустрия да поема повече рискове на
по-ниска цена. Това би имали негативно отражение върху всички потребители на застрахователни услуги, коментират още застрахователите. Те допълват още, че от опита в областта на земеделските
застраховки до момента е известно, че крупните земеделски производители не застраховат земеделските култури заради малката вероятност цялата площ да бъде увредена от природни бедствия и съответно
да претърпят големи загуби. Тоест, на практика се получава, че от една страна застрахователите биха финансирали загубите на големи земеделски производители, които принципно не сключват застраховки,
а друга страна – източник на финансиране биха били застраховани лица, които не са предмет и не са облагодетелствани от Концепцията.
Като цяло, предложеният документ не съответства на застрахователното разбиране за обществен интерес и социална справедливост; не отчита, че застрахователният сектор предлага управление на
рисковете, свързани с неблагоприятни климатични събития в земеделието по по-ефективен начин от употреба на обществените ресурси. В същото време ако се приеме документът, това би оскъпило
застраховките и то в най-масовите продукти, като Каско, например, и няма да доведе до намаляване на размера на изплатените застрахователни обезщетения от страна на застрахователите, отчитайки дела
на обезщетенията за риска "градушка", в частност по имуществените застраховки и по застраховка Каско.
От АБЗ настояват за по-задълбочена дискусия и промяна в предложената регулация.
