Семейства трупат по 400 лeва дългове в магазина
Собственици на магазини за хранителни стоки в страната събират дебитните карти на клиентите, които пазаруват на вересия, а след превеждането на заплатите сами теглят дължимите им суми. Пазаруването
на сметка се е превърнало в практика не само в малките населени места, но и в бакалиите в столичните квартали, показа проверка на „Монитор”.
Ромите от луковитските села, които получават социалните си помощи по банков път, пазаруват на кредит срещу карта и нейния ПИН код. Социално слабите купуват хляб, алкохол и цигари на сметка, а
разплащането става, когато получат държавните помощи. „Собственикът на магазина отива до близкия град и тегли парите от картите на длъжниците“, разказаха пред „Монитор“ местни жители. Оказва се, че
и двете страни са доволни от схемата,
защото ромите не ходят до града, за да търсят банкомат. Търговците пък правят оборот, който не биха натрупали, ако откажат вересиите. Пазаруващите на кредит предвидливо пресмятат какво могат да
сложат в торбата за сумата, която получават от държавата. В повечето случаи сметката им надвишава парите в картата, а магазинерите прехвърлят задължението за следващия транш на социални
помощи.
Жители на софийски села също пазаруват на вересия. Основните клиенти в тефтерите на магазинерите са семейства с банкови заеми. „Имаме около 10 клиенти, които пазаруват на сметка. Половината от тях
са със задължения до 200 лв.“, обясни продавачка в селски магазин. В списъка има и няколко семейства, които висят с по 400 лв. Записаните на сметка се издължават веднага щом получат заплата си, но
няколко дни след това отново пълнят торбите на вересия. Позволяваме им да пазаруват всичко, но ако достигнат 300 лв., спираме да им даваме цигари, обяснява
магазинерката.
Подобна е ситуацията и в столицата. Основните клиенти в магазинче в центъра са работещи хора на средна възраст, които се разплащат в края на месеца, когато получат заплатите си. В тетрадката на
собственичката на малка бакалия Петя има около 50 човека. 7 от тях дължат над 100 лв., останалите имат малки задължения от по 10 лв. „Купуват основни хранителни продукти, без глезотии. В
последните 2 години спадна и търсенето на плодове и зеленчуци“, отчита магазинерката.
Пенсионерите не пазаруват на вересия
Ако им се случи да не им достигнат 50 ст., още на другия ден ми ги връщат“, обясни Петя. Вече 13 години тя върти собствен хранителен магазин и твърди, че още тогава хората си пазарували на вересия.
От началото на 2009 г. обаче броят им се е увеличил. Неведнъж жената е оставала с неплатени сметки. Затова вече давала хляб на вересия само на познати хора, за които е сигурно, че ще се издължат.
Заради злоупотреби друга магазинерка Мария също позволява безплатно пазаруване на определени хора. „Има едно семейство, което вече втора година пазарува на вересия. В момента дължат 130 лв. и
когато могат, си плащат една част от задълженията“, обясни търговката. Тя имат около 10 клиенти, които пазаруват на кредит, затова вместо в тетрадка записва длъжниците си на хвърчащи листове. Една
част от пазаруващите са строителни работници, които работят в района. „Те си купуват хляб, колбаси и вечер, когато шефът им даде надницата, веднага си плащат“, обясни Мария.
И в баровските квартали се хранят на кредит
„Единственият начин да оцелея е да поддържам ниски цени и да давам на вересия.” Това е формулата за успех на собственик на малко магазинче в един от баровските квартали на София - „Борово“.
36-годишният Стефан от десетина години държи магазинче за хранителни стоки, голямо колкото гараж. С всяка година му става все по-трудно заради големите вериги, които са само на няколко минути път
от него. И въпреки това Стефан успява да задържи клиентите си.
„Имам си тефтер, пиша кой колко дължи, с плюсове добавям списъка и после драскам. Помня имената на повечето хора, а за някои дори знам кога вземат заплата“, обяснява Стефан. Той е категоричен, че
ако закрие бакалския тефтер и много от клиентите ще избягат. „Просто, като си вземат заплатата, ще я похарчат в близкия хипермаркет“, казва магазинерът. Вече дори престанал да се чуди на хората от
квартала – добре облечени, карат сравнително хубави коли, живеят в район, където жилищата са едни от най-скъпите в столицата, а се докарват дотам да нямат пари за вечеря. Най-често Стефан дава на
вересия хляб, цигари и кренвирши. Повечето от клиентите му се издължават за една, две седмици. Ако някой закъснее повече, просто преставам да му давам, защото и аз трябва да живея от нещо, казва
още Стефан.
В Пловдив се молят за цигари на продавачките
Освен храна, мнозина пловдивчани купуват на вересия дори цигари. Повечето били младежи, които няколко дни по-късно забравяли да се издължат, разказа магазинер от Пловдив. По думите му обаче честите
клиенти за храна назаем не са пенсионерите, а работещи млади хора на възраст около 30-40 години. „Това са хора, които получават заплати от порядъка на 700-800 лв., но явно не им стигат
парите. Когато наближи краят на месеца, закъсват и започват да пазаруват на вересия. Имаме редовни такива клиенти, които всеки месец ни висят с по 200-300 лв. - млади хора, които се срамуват, че ще
влязат да си купят храна и няма да могат да платят. Все гледат да няма никой друг, когато ги записвам на листче”, разказа продавачът. Според него със съдебни дела няма смисъл да се събират стари
борчове. „Имам един клиент, който ми дължи 200 лева. Пазаруваше храна преди 7 години, когато му се роди внучето. Сега детето ще е в първи клас, а едва преди дни той дойде и ми донесе 70 лв. като
първа вноска по дълга”, каза още продавачът.
В Търновско разрешават пазаруване на вересия само на най-необходимата храна за оцеляване. Цяло село „виси на пирона”
Собственици на малки хранителни магазини и бакалии по селата в Търновско затегнаха рязко режима на вересиите. През последните месеци в повечето от тях се появиха надписи, които забраняват
даването на вересия на каквито и да било стоки с изключение на хляб и кисело мляко. Цигари и алкохол с отложено плащане не се дават никъде.
„Хората идват, молят се да им дадем на вересия, защото семействата им щели да умрат от глад. Пишат в тефтера с обещание до заплата или до пенсия. След това, като вземат парите, се скатават или
ходят да пазаруват в града, докато ги изхарчат. Като останат без пари, пак идват при нас да се молят да ги пишем в тефтера”, разказа собственикът на бакалия в търновско село Ивайло Маринов, в чийто
тефтер са записани за вересии над 80% от съселяните му. Така почти цялото село „виси на пирона”. Най-малката сметка е десетина лева, а най-голямата - над 400 лв. Големият борч вероятно няма да бъде
върнат, защото той е натрупан от пришълец, работил в селото като пастир. След като два месеца пазарувал на вересия в двата селски магазина, просто изчезнал.
В съседния магазин овчарят също „виси” с около стотина лева.
Миналата година търговецът Ивайло толкова закъсал заради неплатените стоки, че се наложило да тегли 2000 лв. банков кредит, за да се разплати с доставчиците и да зареди магазина си. Затова сега е
разрешил на продавачката си да дава на вересия само хляб. „Зная, че хората по селата са бедни и че нямат пари. Не мога да върна някой, който дойде и ми поиска един хляб. Но да дойде и да ми иска
бутилка мастика или парче суджук, няма да стане”, категоричен е Ивайло.
Пациентите с неплатени прегледи – в списък
Във Варна вересията процъфтява дори в аптеките. Фармацевтите дават евтини лекарства на пенсионерите, които без тях трудно биха оцелели.
„Страшно е. Хората се молят понякога за милост”, твърди аптекарка и допълва: „Аз съм полагала клетва и заради това им давам лекарства на вересия. Нямам клиент, който да ме е излъгал, макар че са ми
бавили парите седмици наред.” Жената твърди, че има познати лекари, които също преглеждали на кредит, а медсестрите записвали в тефтер като в бакалиите имената на пациентите длъжници.
Търговците в морската столица признават, че напоследък явлението пазаруване на вересия е станало масово, а оборотите на малките квартални магазини главоломно падат и те бързо фалират. Собственик на
плод-зеленчук признава, че пише всеки ден в тефтера стоки на кредит. Сезонът на вересиите идвал в края на всеки месец и в началото на следващия – точно преди хората да си вземат заплатите. „Досега
не са ме завличали. Аз не мога да спра да давам стока на вересия, защото повече от 20-30% от клиентите ми са бедни. Ако спра да ги записвам в тетрадката, най-вероятно ще отидат в някой друг магазин
и аз ще загубя от месечния си оборот, което ще е фатално за мен”, твърди мъжът.
И заможните вече цепели стотинката на две. „Скъпи колбаси купуват десетина души в махалата”, обясни впечатленията си търговка в малък магазин за хранителни стоки в района на Кооперативния пазар. Тя
най-често пазарувала на вяра брашно, олио, перилни препарати, евтини малотрайни колбаси и хляб. Според бакалите само в големите хипермаркети във Варна не се пазарува на вересия.
В шуменската ромска махала записването в тефтера – ключ към социалния мир
Вересията като явление в търговията е фактор за запазване на социалния мир в градове, села и махали. Така смята 33-годишният Ивелин Христов, който заедно с баща си държи хранителен магазин в
началото на ромската махала „Витоша” в Шумен. На тефтер при Христови са в различни периоди от 15 до 30 фамилии, което прави от 60 до 120 души. Иво е един от многото търговци, които са принудени в
махалата да дават стока на разсрочено плащане - за да оцелеят като търговци, а пък купувачите да не умрат от глад.
„Ние обираме едно голямо недоволство - тия 15, 20 или 30 човека, които пазаруват при мен, водят зад себе си по четири души в семейство минимум. Ако те нямат какво да ядат, ще отидат да протестират
пред кметството, пред областната управа, ще дойдат във вашите мазета или във вилата на съседа ви да откраднат. Това ще стане, ако не им дам днес хляб и мляко. Просто ще бъдат принудени”,
разяснява Ивелин Христов.
„Жив и здрав да е, ако не е той, живи сме умрели, оплаква се 59-годишната Хасие Хасанова, която тъкмо урежда стара неплатена сметка от 10 лева. Нямах пари, а ми дадоха на вересия мляко, хляб, мая,
лимонада и сега оправям сметката”, разказва жената. Пенсионерката Хасие, която е с два байпаса, кара на вересии от времето, когато я съкратили като пакетировач в мелницата. Като изтекло плащането
от трудовата борсата, останала без пари. Сега на моменти сметката й в тефтера на Иво стига до 100 лева. Търговецът не се притеснява, че няма да ги върне, не дава и зор на клиентите.
Тука сме все роднини, близки, сватове, знаем се. Ако някой излъже веднъж, влиза в черните тефтери, никой няма да му даде повече храна без пари, обяснява Ивелин. И пресмята, че дълговете на 20 души
по 100 лв. са общо 2000 лв. „За повече не мога да си позволя да им давам. Аз пък пиша стоките също на вересия на борсата и така затваряме кръга”, разказва търговецът. Колегите му наоколо не правят
изключение. Четири-пет гаражчета на път за махалата са привлекателни за ромите, тъй като в близкия голям супермаркет вересии няма. Лекарства с отложено плащане давала дори и една аптека в района.
